-Добро утро,Алисън!-жена с вързана на кок,руса коса ме поздрави.Изглеждаше много лъчезарна.
-Добро,мамо!-не знаех какво друго да изрека.Имаше палачинки с шоколад на масата.Хапнах три,защото бях наистина гладна.
-Ей,попринцип изяждаш само една!-засмя се тя.
-Днес реших да разнообразия.-казах,оправдавайки се.Винаги сама съм приготвяла закуската си и в този момент се чувствах странно.Живеех в прекрасна къща,с прекрасна майка...чух как някакъв джип паркира пред къщата.От него излезе мъж с костюм на около четирдесет години.Той влезе и ни се усмихна все така лъчезарно.Е,имах и прекрасен баща.Явно тук водех чудесен живот.
-Изморен съм и днес ще си почивам.-каза той.
-Аз ще изляза.-уведомих ги.
-С Грег ли?
-Да...-не знаех кой е Грег,но реших да не всявам някакво съмнение и този ден да бъде като всички други.Огледах всичко около мен.На тази улица имаше много къщи-толкова големи и красиви,колкото нашата.Очевидно живеех в богат квартал.Изведнъж нещо притисна сърцето ми и го накара да затупти силно.Аз го видях.Той беше по-красив и усмихнат от всякога.Зърнах го.Той бе жив.Нищо друго не би ме направило толкова щастлива.Старецът не ме бе излъгал.Значи по света още съществуват добри и честни хора?Толкова абсурдно звучеше всичко това,но ето го на няколко метра от мен-в съседната къща.В друг живот...дали всичко се е променило много?Дали все още ме обича по същия начин?Дали ме познава въобще?Но със сигурност не помни всички моменти,които сме преживяли преди.Сигурно съм го зяпала така няколко минути и съм изглеждала глупаво.Но да видиш човек,който си смятала,че никога няма да видиш...вълнението бе неуписуемо.Както стоеше пред къщата му, изведнъж едно момиче се затича към него и го прегърна.След това се целунаха,хванаха се за ръка и тръгнаха в другата посока.Тогава наистина сърцето ми се разби на милиони парченца.Той не помнеше за нас,беше влюбен в друга.Аз бях излишна.Тази,която някога беше само негова.
