My answer is you

Част IV: Историята на Джинчой

- Слушай, Сехун... Искам да ми обещаеш, че каквото и да ти разкажа, няма да ме намразиш. Моля те! Можеш ли? - едвам промълви тя със сълзи в очите.

- Няма да те намразя, Джин! - отвърна той сериозно. - Аз, ъъъ... - каза заеквайки - мисля, че те харесвам.

Девойката се изчерви за миг, усмихна се и подхвана:

- Първо трябва да знаеш нещо... Знаем се от преди, но, ами, разбираемо е да не ме помниш и да не можеш да ме познаеш. Ще започна от самото начало... Както казах, живях в Корея до преди 4 години, но се преместихме, поради незнайни причини - нашите го решиха, без да ме питат. Бях шокирана. Трябваше да загърбя всичките си приятели и да започна на чисто в нова държава, нов дом, ново училище, запознанства, съответно и тормоз. А ние двамата с теб бяхме приятели. Ходехме заедно на тренировки в Сеул. Но ти няма как да ме познаеш...

Сехун завъртя главата си с въпросително изражение. Приличаше на объркано кученце, но Джин не спираше да говори:

- После замина за Америка - Ню Йорк. След година заминахме и ние - аз, сестра ми, татко и майка ми. Записаха ме в същата гимназия като теб. Видях те още на първия си учебен ден, но се скрих. Криех се в продължение на 4 години. Аз бях невидимото момиче в класа. Нарочно мълчах в часовете, за да не привличам, каквото и да било внимание върху себе си. Повечето дори не знаеха името ми. Тормозът над мен, за щастие, не продължи повече от 2-3 месеца. Побойниците просто изгубиха интерес, което и целях. И така...

- Чакай! - прекъсна я той. - Аз помня приятелките си от тренировките. Да не би да си Мей? Или Саранг?

- Не, за Бога! Изчакай ме да довърша! - кресна Джинчой, карайки Сехун да се вцепени. Той се облегна на седалката, преглътна и добави:

- Съжалявам, продължавай.

- Има си точна причина, заради която не можеш да ме разпознаеш. Исках да ти я разкрия още сега, преди да сме се привързали един към друг, защото знам, че след всичко, което чуеш, ще ме изтриеш от живота си. Истината, Сехуни, е, че аз бях момче.

- Моля?! - опули се той. - Какви ги дрънкаш, Джин?! Не е забавно!

- Не се шегувам. - проплака Джинчой. - Момче съм. Бях момче. Ти ме помниш като такова, защото цялата промяна в мен започна в годината, след като ти замина. Осъзнах, че момичетата не представляват интерес за мен. Но не бях гей. Не. Аз исках да съм жена - нормална жена. Потърсих в Интернет и разбрах, че съм транссексуална. На кратко представлява желанието на даден индивид да е от противоположния пол. Не се чувствах добре в тялото си. Усещах, че това не е правилно. Страхувах се да кажа на родителите си, затова първо споделих със сестра ми. И тя ме разбра! Наистина ме разбра, но не можеше да помогне. Бяхме малки. Посъветва ме да говоря с нашите, затова и го направих. И от онзи момент до ден-днешен, майка ми престана да говори. Ето защо казваме на другите, че просто е глухоняма. Татко ме заведе при специалисти. Започнаха инжекциите с естроген - женският полов хормон. Те ми помогнаха да изглеждам по този начин. След 4-те години естроген аз вече приличах на жена, но с едно изключение, което премахнаха преди година. Името си го смених, когато навърших осемнадесет със съгласието на татко. Избрах си Джинчой - много ми допадаше. Цялата подкрепа, от която се нуждаех, я получавах от баща ми и сестра ми. Мама беше съкрушена. Отричаше да ми е сърдита, но една вечер я заварих да плаче в кухнята. Държеше моя снимка като малко момченце и я притискаше до сърцето си. Не можех да я разбера, но и не исках. Това е моят живот, моето бъдеще, аз решавам. АЗ! И ще те разбера, ако ме намразиш, Сехуни. Свикнах. Но исках да си наясно с всичко това, преди да е станало късно.

О Сехун не знаеше какво се случва. Не знаеше как да реагира. Умът му работеше на бързи обороти, опитвайки се да смели цялата тази информация наведнъж. Познатата физиономия на сестрата на Джин, обръщението "Сехуни", което тя използваше... Напомняха му на някого:

- БЕКХЮН?!