О Сехун се приближи бавно до девойката и срамежливо се представи:
- Здравей! Аз съм Сехун – племенникът на Жао.
Момичето вдигна поглед и се втренчи в него.
*Мили Боже, прекрасен е! – каза си тя наум.*
- Аз, ъмм.. името ми е Джинчой, но може да ми викаш Джин за по-кратко. – отвърна брюнетката.
Двамата стояха един срещу друг и продължаваха да се гледат предизвикателно. Сехун сякаш днес беше в цялата си прелест и изящество. Лицето му бе повече от съвършено. Кожата – мека като кадифе, топли, шоколадови очи, нос в съвършена пропорция, а устните му ... майчице. Те бяха страшно изкусителни, особено като ги прехапваше по този неподправен начин, а брадичката му го караше да изглежда още по – мъжествен. Сехун си беше съвършен!
- Е, ами явно ще сме колеги. – той наруши неловката тишина, свали шапката си и прокара пръсти през русата си коса.
На нея и стана повече от ясно, че момчето излъчваше сексапил... *Въобще имаше ли някакъв недостатък? – запита се.*
- Ъмм, тогава да започваме работа.
Тя остана на касата, а Сехун се залови да подрежда цели рафтове със слушалки.
Денят минаваше сравнително бързо, но въпреки това, магазинът направи доста задоволителен оборот в рамките на 5 часа. От време на време Джин хващаше Сехун да я зяпа, но нямаше нищо против. Дори взе няколко папки, преструвайки се, че ги носи към склада, когато съвсем "случайно" се спъна и падна, събаряйки и него и товара си. Доста изтъркан ход, но имаше ефект. Момчето се засмя, изправи се набързо и подаде ръка на девойката. Отново се озоваха лице в лице. Сехун беше доста висок, а тя – с около глава по-ниска от него. Той продължаваше да държи ръката и, което допълнително я притесни.
- Съжалявам за това. – почувства се гузно тя.
- Няма проблем. Ще ги занеса вместо теб. – отвърна О Сехун, облизвайки устни. Вдигна папките и ги помъкна.
Джинчой кимна в знак на благодарност.
Хуни извървя три крачки, спря и се обърна:
- Свободна ли си довечера?
-Може би... Защо питаш? – усмихна се доволно тя.
- Ами, може да излезем, ако нямаш нищо против. Имам предвид кино или ресторант. Каквото поискаш.
- Звучи чудесно! – зарадва се девойката.
О Сехун остави папките настрана, извади телефона си и и го подаде:
- Ето! Напиши си номера и адреса, за да мина и да те взема.
Джин написа набързо исканото и каза, връщайки смартфона му обратно:
- Чакам те в 8. Не закъснявай!
- Дадено! – грейна той и хукна към склада. След секунди обаче се върна, осъзнавайки, че е забравил папките. Джинчой избухна в смях. На Сехун му се прииска да я вижда всеки път толкова щастлива. Искаше той да я прави щастлива, за да запази тази пленителна усмивка на лицето и завинаги. Взе тежките папки и отново тръгна в посока към хранилището. За първи път изпитваше подобни чувства. Изглеждаше объркан, но същевременно и радостен, нетърпелив. Разбира се, имал е няколко гаджета през годините, но за пръв път усети, че е влюбен. Любов от пръв поглед – искрена и неподправена. Май трябваше да благодари на майка си, че го беше накарала да стане рано и да отиде на работа. Да, трябваше! Защото тук срещна момичето на мечтите си. Дори за толкова кратко време, той беше убеден, че я иска страшно много. Иска я само за себе си.
- За какво си мислиш? – сепна го Джинчой, която се беше подпряла на вратата и го гледаше.
- А, за нищо! – отърси се Сехун и се усмихна.
Смените им свършиха в 13:30. Изчакаха чичо Жао да се върне, връчиха му ключовете за магазина и излязоха отпред. Улиците бяха претъпкани с малки деца, баби и майки, които отиваха към панаира в края на града.
- Искаш ли да те изпратя? – попита О Сехун.
- С удоволствие... но сестра ми е тук, за да ме вземе. – отвърна тя и веднага съжали за петнадесетте минути, които беше врънкала на кака си, за да я прибере от работа с колата.
- Ами, добре тогава... Аз ще тръгвам. – каза той, наведе се и разтвори обятията си, в опит да я прегърне. Тя се метна на врата му и го стисна силно. Усети аромата на мъжки парфюм, който се носеше от него - нито прекалено силен, нито сладникав.
- До довечера! – ухили се Джинчой и се качи в колата на сестра си.
- До довечера! – повтори Сехун като в транс.
Пътя до дома си измина пеша, потънал в размисли за предстоящата им среща.
Благодаря ви за отделеното време! Много бих се радвала да споделите мнението или критиките си под формата на коментар или съобщение. :) ~ Mintkasa ~
KAMU SEDANG MEMBACA
My answer is you
Fiksi Penggemar"Сехун я хвана през кръста и я притисна до себе си, обгръщайки я с дългите си ръце. Усети, че сърцето и тупкаше бясно, но не я пусна. Искаше да останат така завинаги - влюбени... Така, както се влюбваш за първи път, когато си млад и чувстваш, че ням...
