Cruelty/Жестокост

4.

Карах потропвайки нервно по волана с пръст. Музиката звучеше тихо на заден фон,но мислите ми така препускаха,че дори не забелязвах,че CD-то работи. Ресторантът беше на около 10минути път с кола от вкъщи,но въпреки това ми се искаше пътят да продължи цяла вечност. Знам,че сама бях избрала да отида,че можеше да си остана вкъщи,да се направя,че не съм получавала нищо и тн.,но не исках да усложнявам всичко. Исках просто да отида там и да му покажа кой е шефа. Да му покажа,че няма право да си играе с живота на околните всякаш е детска игра,и най-вече да му покажа,че съм продължила напред и нежелая да присъства по никакъв начин в живота ми.
Във вихъра на надъхващите си мисли неусетно стигнах крайната дестинация. Спрях колата си на входа и в този момент до колата ми изтича елегантен и строен младеж облечен в черен костюм. Любезно ми отвори вратата на колата и с безгрижна усмивка подаде ръката си,за да сляза. Да това беше неразделна част от обслужването на ресторант" Шотте". Навремето неговият собственик работил дълги години в Италия, първо като мияч на чинии, после помощник готвач и накрая станал главен управител на ресторант със звезда"Мишлен" . Така че определено имаше поглед над нещата как да направи клиентите си щастливи с храна и специални с внимание от персонала. Дадох ключовете на младежа,за да откара колата ми и се насочих към вътрешността на ресторанта. Докато се качвах по извитите стълби,уловила с едната си ръка дългата красива рокля разглеждах красивите картини по стените. Винаги го правех,когато посещавах това място,просто понякакъв странен начин въздействаха на човек. Достигнах рецепцията и едно синеоко бледо момиче ме посрещна с широка усмивка. Беше много любезна въпреки,че сигурно беше капнала от умора. Попита за името ми и ме насочи към масата ми. Тръгнах в тази посока и насредата на пътя срещнах студено сивите очи на Блейк. Нещо заседна в гърлото ми. Седеше там и не помръдваше колкото и да преглъщах. Изведнъж цялата ми увереност се изпари за части от секундата,но бързо се съвзех и закрачих смело напред. Не знаех за какво ще си говорим, тъй като за мен нямахме вече обща тема на разговор. Аз имах само една и това беше по-скоро като монолог. Исках да си кажа всичко и да си тръгна и повече никога да не срещам тези очи отново. Щом наближих масата той стана. Беше облечен в красив черен костюм,ризата му беше закопчана до предпоследното копче,така че му придаваше един доста спортно-елегантен вид. На ръката си имаше голям часовник в същия цвят като костюма изработен с велурена каишка,което допринасяше на стила му. Усмихна се леко и тихо каза:
-Моля,заповядай! Радвам се ,че дойде....
Аз само леко кимнах с главата. Долових странна нотка в гласа му, нотка на притеснение,което беше непознато в неговия образ за мен. Щом се настанихме веднага до масата дотича келнер:
- Добър вечер, какво ще желаете? -попита любезно мъжа с преметната кърпа подобна на плат през ръката.
- Чаша плодово вино моля!- усмихнах му се аз.
-За мен чаша уиски с лед.-отвърна Блейк.
-Добре,а нещо за хапване желаете ли да ви предложа?- продължи мъжа.
- Салата Капрезе и специалитета на заведението ви,а за десерт ще поискам да донесете шоколадово Брауни . - побърза Блейк и ме стрелна с поглед.
Очевидно не беше забравил любимите ми ястия.
Келнерът се оттегли, а аз леко се прокашлях,за да пречистя буцата в гърлото си.
Блейк поседя известно време втренчен в мен. Сигурно търсеше думи,с които да започне или просто му харесваше да ме наблюдава. Все пак три години бяха доста дълго време. Накрая започна:
- Знаеш ли колко си красива? Сигурно всички около теб се радват само че им отделяш минута от времето си. Днес и аз съм един от късметлийте, благодаря ти,че дойде!- завърши той с крива усмивка.
В очите му се четеше ново чувство - БОЛКА.
- Дойдох само,за да те попитам как се осмеляваш да нахлуваш в дома ми без позволение и от къде мамка му влезе? И вторият ми въпрос е следния как си позволяваш да нараняваш жената,която си личи,че те обича с цялото си сърце? Ако не си готов просто бъди сам не можеш да си играеш с чуждите животи като на рулетка!!-бях бясна и леко повиших тон,но бързо се овладях тъй като не исках да ставаме център на вниманието.
Блейк седеше и слушаше,а после тихо промълви:
-Нощем чукаш мислено на вратата ми, а аз наистина ставам да ти отворя и започвам с теб да си говоря. Трьпки ме побиват, когато знам, че на леглото ми спят една душа и едно тяло, които копнеят за минута-две да те срещнат.
-Не! На леглото до теб спи истинска жена,която жадува за капка внимание и ти нямаш ни най-малко право да я разплакваш всяка нощ! Не желая да огорчаваш нея заради грешките ти към мен!-отвърнах студено аз.
-Обичам те, Валари! Мамка му обичам тази жена!!!-изкрещя пред всички той.
Бузите ми почервеняха под погледа на всички в залата.
- Беше грешка,че дойдох...
Неусетно вече бях станала и преполовила разстоянието до изхода. На вратата направих знак на момчето да ми докара колата и точно преди Блейк да ме догони аз отпраших с мръсна газ. Сълзите напираха в очите ми и просто се отдалечавах безцелно...

Харесайте за част 5❤️❤️