Нашата история приключи и всеки бе поел по пътя си докато не се появи отново. Вече нямаше и следа от студения и жесток Блейк. Беше коренно различен . Беше станал мил,грижовен и не толкова обсебващ. След като излезнах от живота му не бях намирала дру...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
-Блейк? Той ме погледна толкова очудено. -Какво има? - Сега...такова... ние с теб сега... какво се случва?- започнах да мрънкам аз. - Искаш да кажеш дали сме заедно?-зададе въпроса,който бе толкова труден за изричане от мен. Аз поклатих глава в знак на съгласие. - Ами не знам... всичко е в твоите две ръце. Държиш сърцето ми в ръцете си от мига,в който осъзнах,че съм влюбен в теб. Ако мислиш,че можеш да ми се довериш отново,ще ме направиш най-щастливия човек.-каза Блейк. За минутка помислих и след това реших да се оставя по течението и да му дам шанс отново. Исках да бъда обичана и обичаща,да се почувствам отново жива. Да усетя тревогата в гласа му или пък аз да се тревожа дали всичко е наред с любимия ми човек. -Ще ми се да имаше някой в онзи ден да каже "спри, момиче, ще те счупи",не че щях да чуя кой ти чува "не"като на малко дете да кажеш "не пипай там,ще те заболи" ,кой ти чува "не",когато вече някой му прошепнал най-чаканото "да"?- рекох аз, а той сложи ръката си на бузата ми. -Ти си най-прекрасния подарък пращан някога в живота ми. Не знам как те заслужих отново,но знам,че никога няма да позволя отново да си тръгнеш. Ти си жената на живота ми и ще се боря със зъби и нокти цял живот за усмивката ти. Искам да носиш фамилията ми,да ме посрещаш с децата ни сред дълъг и изморителен ден,да лекуваш болежките ми и да знам,че въпреки тревогите ми ти си вкъщи. Ти си там и ме чакаш да разделим товара на проблема по равно. Обичам те Валари Крисчън. Обичам те и винаги ще те .-след тези думи настръхнах,а той просто сля устните ни в гореща целувка. Малкият Тоби усети любовта във въздуха и заподскача лаейки радостно. С Блейк се отделихме един от друг и решихме ,че е време да обърнем и малко внимание на мъника. Взех го в прегръдките си и тръгнах към градината. - Радвай се,доволен си нали? Видя те и веднага аз останах на втори план!-говореше Блейк на топката косми,а аз просто прихнах в бурен смях. - Блейк...-повдигнах вежди с иронична физиономия,в знак на това,че ревнува от косматото същество. - Добре,добре друг път ще се разправяме по мъжки с теб.- засмя се той и разроши козината на Тоби. Пуснах го на зелената морава и взех купичките за храна и вода. Напълних ги и го сложих да хапне. През нощта в хола му бяхме оставили само вода,за да не му стане нещо,ако случайно преяде. Затова сега беше време и той да закуси. Щом подуши храната лакомо започна да яде и след около пет минути купата беше вече празна,а топченцето се облизваше сладко,сладко. Седях на градинската люлка и го наблюдавах беше толкова беззащитно и сладичко. Изведнъж телефона на Блейк отдели вниманието ми. Той погледна изписващото се име на дисплея и затвори,но телефона мигновенно иззвъня отново. Последва същото няколко пъти,като накрая той вдигна и с бясна скорост се насочи към вътрешността на къщата. Последвах го тихичко,за да видя какво ставаше. Той се затвори в спалнята си и започна ожесточен разговор. - Какво искаш?- изрева той и последва няколко секундна тишина. Очевидно човека отсреща обясняваше. - Казах ти да ме оставиш намира. Казал съм на Андрю днес да изнесе багажа ти от къщата. Старото ти жилище е готово и можеш да се върнеш оттам откъдето си дошла...-изръмжа Блейк,а на мен ми стана ясно,че човека в отсрещната слушалка всъщност беше Лара. Отдръпнах се бавно и тихо и се върнах отново при Тоби. Не исках повече да слушам,а и не ме засягаше. Това беше между тях. От страна на Блейк виждах омраза и презрение към тази жена,а в очите на Лара виждах отчаяние. Всякаш се беше удавник хванал се за сламка. Да Блейк беше красив мъж, в добра физическа форма, възпитан,интелигентен джентълмен, ако го погледнеш ще видиш излъчващата се класа и стил в негово лице. Въпреки,че беше на 25 той умееше да разговаря по различен начин с хора от всяка възрастова група. Беше напълно нормално Лара да виждаше стабилност в негово лице и да се опитваше да направи всичко възможно да го направи свой съпруг,а после и баща на децата й. След минута-две Блейк се върна придавайки си спокоен вид,но аз знаех,че отвътре кипеше. - Кой беше?- реших да попитам,въпреки че знаех, но реших да чуя отговора му. -Лудата Лара!-заяви с равен тон той. Отговорът му ме очуди. Бях на 90% сигурна,че ще ме излъже,но той не го направи. - Наредил съм днес да се разкара от къщата,но тя не го приема. Заплашва ме,че ще ти каже истината,която вече ти знаеш.- продължи той. - Не се тревожи всичко ще бъде наред. Искам да останем още два-три дни тук,след което ще се приберем обратно в града. Ще живеем отделно искам да си наясно с това и аз ще се опитам да се срещна с нея и да поговорим.- изказах плановете си аз. - Не! Не ти позволявам,тя не е с всичкия си. Манията й по мен е твърде голяма. Страхувам се да не те нарани. - скочи Блейк от мястото си. - Затова ще живеем отделно. Тя няма как да разбере,че сме прекарали времето си тук заедно. - обясних аз. -Но,Вал... - Няма но,Блейк налага се. Никой все още не знае,че сме заедно. Как си мислиш,че ще реагира Али или пък нашите,ако й кажа ами аз се нанесох отново да живея у Блейк. След трудната ни раздяла те са хората,които знаят всичко и точно в момента не са на твоя страна. Вече не си любимият им Блейк. Той просто въздъхна и повдигна рамене. - Добре,така да бъде...-съгласи се притиснатия от обстоятелствата Блейк. Попринцип не се отказваше лесно,но щом ставаше дума за доброто на семейството винаги правеше компромиси. - Междудругото канех се още вчера да те питам, какво ще правиш с работата. Шефа ти не каза ли нещо? Не ти ли звъня?- попита Блейк. - Хмм,не. Но определено ще ме уволни. Но жертвата си заслужава.- усмихнах се аз. Блейк се разсмя. -Защо се смееш?- попитах недоумявайки какво се случва. - хахахахх.... Ами защото дори не подозираш,че шефа ти седи точно пред теб Валари.хахахахахха- продължаваше да се смее той. - Какво си направил? - попитах шокирано аз ,но вътрешно благодарях на всички богове,че няма да се налага да се обяснявам. - Преди година купих компанията Вал. Трябваше да съм колкото се може по-близо до теб,затова реших,че ще я купя тайно. Оставих всички на работа,за да не заподозреш,че нещо става в ръководството и шефа ти в момента е под мой контрол. Още в същата вечер,когато те доведох тук му пуснах имейл и обясних,че тези дни си малко възпрепядствана и ще се наложи да отсъстваш,тий разбира се нямаше нищо напротив. - ухили се Блейк. - Умно сте действал г-н Ханакай. Поздравления! Благодаря,че сте бил толкова милосърден към мен. -започнах да се лигавя аз като се правех,че му се подмазвам. Той усети иронията и ме подгони в опит да ме гъделичка,но аз тичах сравнително бързо и малко трудно успя да ме хване. Щом ме стигна паднахме на земята и започна да ме стиска и целува,а малкия Тоби скачаше и лаеше наоколо. -Така значи,госпожичке ще ми се подмазваш и подиграваш.-смеейки се не спираше да ме гъделичка,а аз не може да си поема въздух от смях. -Стигааа...-пищях аз през смях. Блейк се спря и ме погледна със сивите си очи директно в очите. Прониза ме,изпепели ме,в мен бушуваше ураган. Неустоях и притиснах устни в неговите той вкара езика си в устата ми и започна страстно да ме целува. Беше като освирепяло животно, жадно да разкъса плячката си. В мен заигра мръстното ми подсъзнание. Отдавна не го бях усещала в мен. Преплетени на зелената трева телата ни затанцуваха танца на страстта. Блейк ме вдигна от земята и ме понесе към къщата,като не спираше да шари с устни ту по шията , ту по устните ми...
