Cruelty/Жестокост

1

*мобилен телефон прекъсва царящата тишина*
Сьнят ми беше прекъснат от звънящия ми в
3 часа през нощта телефон. Непознат номер се изписваше на екрана, а лицето ми направи ужасяваща гримаса, тъй като съзнанието ми не можеше да побере кой се нуждаеше от мен точно в този момент.
- Ало? - със сънлив , но и леко притеснен глас започнах разговора.
От другата страна на слушалката не се чу никакьв отговор...сякаш някой плачеше и това го задушаваше.
- Гласът ти наистина е нежен! - жената се
обади, дишайки тежко.
-
Коя сте Вие? - притеснението ми силно започна да се покачва.
-
Аз ли... аз сьм никоя.- плачьт и се усилваше, а аз не знаех какво се случва.
Моля Ви, кажете ми кой се обажда, имате ли нужда от помощ? - кошмар ли беше това, или реалност?
- Имам... с-с-с-само един вьпрос, един,
едничьк- дамата не спираше да плаче. с 970дка сила, закваше и едвами
разбирах думите й.
-Успокойте се умолявам ВИ.
-Възпитана си, не е грешал... Кажи ми:
Какво имаш повече от мен?
При този вьпрос застинах на място, въпросителните в главата ми станаха
много, тази жена ме познаваше идеално, но за разлика от нея, аз бях неразбиращата в случая.
-Всяка вечер се моля той да гледа мен така, както гледа тайно теб на снимките в телефона си. Да... още ги пази, преди да попиташ, всяка една при това. Всяка сутрин очаквам да се сьбудя до него на леглото ни, но той вече е станал и е излезнал с охраната си, а с теб винаги работата е била на втори план. Не ме дарява с усмивка, както е дарявал теб постоянно. Няма я тази трьпка в погледа му и на практика искрите между нас никога не са съществували.
След тези думи... вече всичко започна да придобива смисьл и да ми се разяснява.
Исках да я прекъсна, но душата ми не го позволи, сърцето ме болеше, защото знаех за кого говори...

Целувките  ни са бьрзи, на определен
час... Навикът е голямо нещо, а теб те е
Целувал непрестанно във всеки свободен
момент, не е издържал без твоите устни, без ръцете ти, заровени в косата му, без смеха ти. Побърквал се е, като не те вижда дори и една минута. Вярно е, хубава си, много си хубава дори... и кафявите очи, и блестящата ти до съвършенство кожа, а за косата ти...
накара ме да се боядисам в твоя цвят, каза, че щяло да ми отива, показа твоя снимка на фризьорката, тогава разбрах коя си... нарече ме ведньж с твоето име, даже не се и усети.
- Спрете, моля Ви, спрете- избухнах в плач и аз- той не ме е забравил, не може и никога няма да го направи. А аз... аз живея с мисълта за него.
Знам дори и как ухаеш, Валари... не се плаши, просто в шкафчето си държи твоя парфюм. Когато го попитах чий е, той ми отговори, че не ме интересува.
Съзнанието му постоянно е заето с работа. Излиза на терасата, винаги иска да е сам, а аз заставам тихо, без да знае, и го наблюдавам. Говори и урежда как  да те  следи, и кой къде те е снимал и забелязал.

Думите бяха излишни, беше
права за всяко нещо, а аз просто изпитах истинско сьжаление.
-ТоЙ е такьв... обича ли някого, не може Да го пусне
Откъде знам всичко това ли... от него,
Валари.. не е спрял да говори за всяка частица от теб, бълнува името ти насън, а аз се сьбуждам всеки път, обляна в сълзи, че не сьм тази, за която копнее...
-Блейк не би постьпил така с някого, ако истински го обича, както постъпва с Вас... спасете се навреме, иначе скоро ще е късно.
-Онзи ден в бара... погледьт му се промени, щом ти се появи. Полудя, че всеки мъж те заглеждаше, целуваше мен, но не свали очи от прелестния черен гащеризон, с който беше облечена. Аз също се бях постарала, исках да ме хареса, но... пак ти беше звездата на вечерта- болката ми ставаше неописуема, сьрцето ми туптеше безумно силно.
-Съжалявам, че те сьбудих, исках само да знаеш, че той още те обича... лека нощ! - така всичко свърши, жената дори името й не разбрах, затвори
телефона, не успях да я набера пак, даваше заето, вероятно беше блокирала завинаги моя номер...
"Той още те обича". - поредната причина, заради която не можех да заспя вече трета седмица подред.