Cruelty/Жестокост

7.

Отворих примижено очи. Блейк беше заспал на мястото до мен и щом усети,че се размърдах скочи като попарен.
-Вал, добре ли си? Как си? Боли ли те нещо?- въпросите идваха един след друг като стрели,а изражението му беше толкова притеснено,че на моменти ставаше бял на платно.
-Какво стана? Успокой се,ако обичаш! Помня само,че разговаряхме и изведнъж ми прилоша толкова,че стаята се завъртя. -тихо обясних аз.
-Вал,съжалявам вината е моя не трябваше да те притискам толкова. Много се изплаших. Голям глупак съм!
- Моля те,престани да се обвиняваш. Ще отида до тоалетната. -казах аз и бавно станах от пухеното легло,за да не ми стане отново зле и този път Блейк да е припадналия от притеснение.
Насочих се към банята,влязох и заключих вратата.
Замислих се,че трябва да отида в най-скоро време на лекар,защото вече започна твърде често да ми се вие свят,да хапвам по-малко, да се чувствам раздразнена и изморена. Преди си казвах,че работя твърде много и не обръщах внимание,но след днес беше време да отида на преглед.
След като бях готова с нуждата си,пуснах водата и се погледнах в огледалото докато миех ръцете си. Изплаших се хаха. Спиралата ми беше потекла чак до брадичката ми,очната ми линия вече почти я нямаше и с две думи от рев си бях направила прекрасна маска за Хелоуин. Реших да измия лицето си. Видях,че имам сапун под ръка,който не беше като козметиката,която ползвах за грижа за лицето,но щеше да свърши добра работа да се приведа във вид. Насапунисах се и се изплакнах. Сега вече беше доста по-добре. След мъничко излязох и видях,че стаята беше празна. За миг си помислих,че Блейк си беше тръгнал,но след като чух потропването на прибори долу разбрах,че това не е възможно и надеждите ми бързо се изпариха. Реших да сляза долу и да видя какво се случва. По стълбите ухаеше много вкусно и апетита ми се раздразни. На големия часовник над стената стрелките показваха 2:30 сутринта. Щом достигнах последното стъпало видях голия до кръста Блейк да се вихри в кухнята,което беше невиждано до сега. Преди в голяма къща(имението как аз му казвах) имаше иконом, готвачка и чистачка, и на него не му се налагаше да прави тези неща,дори понякога ми се мръщеше,че пусках готвачката в почивен ден и приготвях храната вместо нея,та ми беше чудно откъде се беше научил да готви. После си спомних разказа му за миналото му,баща му ,майка му и навързах нещата,че може би не е имал избор,когато майка му ги е напуснала. След минута той забеляза присъствието ми и с широка усмивка рече:
- По-добре ли си,ако не си след минутка ще хапнеш и ще се оправиш? Нямаше продукти затова се наложи докато спеше Андрю да изнамери отворен магазин и да купи някой неща. Не съм мастър шеф,но мисля че палачинките яйцата и бекона,не ме затрудниха.- усмихна се отново той.
-Мирише вкусно. Ще хапна и бих искала да ме откараш вкъщи. Или поне да взема колата си,а после ще се прибера сама.
- Вал... виж искам да те помоля за нещо...
- Слушам те.
-Моля те,дай ми една седмица да ти докажа,че няма и следа от стария Блейк. Ще оправя всичко, Лара ще изчезне от живота ми и всичко ще е начисто. Моля те, Валари дай ми шанс, обичам те момиче искам да го знае целия свят. - очите на Блейк искряха.
Аз просто мълчах. Как щеше да разкара Лара,та това щеше да я нарани. Ами бизнеса му,нищо нямаше да е начисто. Али щеше да ме убие тъй като се връщаше вдругиден,а и никак не му вярвах,след като днес показа отново пристъп на ревност.
Седнах на масивния стол и се загледах в тичащия напред-назад мъж. Беше като ураган, секси,красив, грижовен, лош и добър. Бързо прогоних тези мисли от съзнанието си. След около две минути Блейк сервира две големи чинии с бекон,яйца,сиренце,маслини и краставички. Две чаши,кана с портокалов сок и чиния пълна с палачинки с шоколад.
-Да ти е сладко,дано да е вкусно. -рече Блейк и започна да се храни.
-Благодаря.
По време на храненето никой не обели и думичка. Чуваше се само потракването на приборите.
След като приключихме реших да вдигна масата и да измия приборите. Беше ми малко трудно да върша всичко това с дългата вечерна рокля,но нямах друго затова се заех с задачата. Блейк забеляза това и изтича до горе. След минута чух,че се връща,но не обърнах внимание,а грижливо подреждах съдовете и започнах да ги мия. Изведнъж усетих  ципа на роклята ми да се разкопчава. Мигновенно се обърнах и хванах ръката му. Бяхме на сантиметри един от друг и незнайно защо дали от нерви или от нещо друго сърцето ми започна да тупти лудо.
-Какво си въобразяваш,че правиш?-изсъсках в лицето му аз.
- Аз...видях,че ти е трудно и ти донесох тази риза,защото нямам друго тук освен няколко ризи и чифт шорти и няколко тениски тук. - опита да обясни Блейк.
- И какво? Някой да ти е казал да правиш това за мен. Не си мисли,че след като ме държиш тук и ще седя една седмица затворена с теб тук ще ти мине номера да спиш с мен или пък да прояваваш някаква загриженост с докосване и тн. Не сме на 15 години знам накъде биеш!- сопнах му се аз и вдигнах ципа на роклята си,а след това продължих да мия чиниите.
Блейк обаче не се отказа дотук,спря водата,хвана ме и ме постави на плота.
- И какво ще ми кажеш,че ако направя така няма да ти повлияя ли Валари Крисчън. -пламъчетата в очите му горяха,а той седеше на сантиметри от мен, все още гол до кръста така че да виждам перфектно изваяното му като на гръцки бог тяло.
- Блейк, прекаляваш!-повиших тон аз, но той прекъсна всичко и разби устните си в моите.
За миг спрях да дишам,да мисля,усещах само странно гъделичкане в корема,но след това бързо се опомних и го изблъсках с всичка сила.
- Мамка му,ти тъп ли си какви ги вършиш Блейк. Казах ти няма нищо и никога повече няма да има между нас!!! Същия болен мозък си, а на моменти изглеждаш толкова различен. -разкрещях се аз,скочих на земята и се затичах към стълбите,тъй като усещах как сълзите започват да парят в очите ми. Взех стълбите на бегом и преди Блейк да ме е последвал се заключих в стаята,в която бях по-рано.
Свлякох се до вратата и започнах тихо да плача. Не исках да ме вижда слаба и ревяща,за да не си помисли,че още ме боли за него.
Плаках така докато не се изтощих.
Чух Блейк на няколко пъти да чука на вратата,да слиза и да се качва отново,но този път не ме насилваше да отворя вратата. След като вече нямах сили да плача избърсах мокрото си лице и реших да отида в банята. Станах и малко ми се зави свят ,но бързо премина и се насочих към банята. Съблякох красивата рокля и пуснах водата. Влязох под душа,клекнах и обвих коленете си с ръце. Оставих горещата вода да се стича,а през главата ми преминаваха сцените долу, стари спомени и един въпрос:" Дали се беше променил и още ли го обичах,след като почувствах пеперуди в корема като ме целуна?"

Харесайте за част 8 и оставете мнение❤️❤️