Завръщането

Изборът

Александър и съпругата му, Виктория, живееят спокойно в едно село с около 1000 - 1500 жители, на 20 км от морето и град Варна. Всеки ден пътуват за да идат на работа . Той е полицай и тъкмо го бяха повишили, а тя има своя собствена архитектурна компания, която е много добре развита и има постройки навсякъде из страната. Те имат 2 деца - близнаци, Даниел и София и са на 5 години. Тъмнокоси като баща им и зеленооки като майка им. Те са неразделни. Посещават детската градина в селото, в която намират първите си приятели - Емили и Петър. - Един ден като пораснем ще си отворим заедно сладкарница и ще ядем колкото торта си поискаме! - казваше Софи развълнувана.
- Да - потвърждаваше ѝ Еми - и ще бъде боядисана в розово.
- Не, няма. Ще стане твърде момичешко - оспорваше Петър.
- Не се карайте! - опитваше се да ги успокои Дани - какво значение има цвета? Важното е, че ще бъде обща.
- Софи, Дани - провикна се някой - хайде, дошли са да ви вземат. Близнаците излязоха навън. Там ги чакаха майка им и баща им. Това им се стори малко необичайно, защото обикновено ги забираше само майка им.
- Здравейте - усмихна им се Виктория - как мина днес? Какво правихте?
- Ами, играхме си с Петър и Емили и те се скараха, че един ден сладкарницата ни нямало да бъде розова - подхвана Софи.
- Да, а аз им казах че няма да има никакво значение щом ще сме заедно. - довърши Дани.
- Много добре си направил - отвърна Александър, защото видя, че очите на Виктория са се насълзили. - вижте, с мама трябва да ви кажем нещо.
Децата се погледнаха, защото последния път като бяха чули тези думи беше когато дядо им почина.
- На майка ви ѝ предложиха нова работа.
- Добре, но ние какво общо имаме с това? - попита Софи.
- Моля те, изслушай ме, без да ме прекъсваш. Новата работа на майка ви е доста далеч и ще трябва да заминем.
- Там ще има ли море? Нали и Еми и Петър ще дойдат с нас? Нали ще си идваме и насам? - попита Софи
- Не, няма да има море, но ще има океан - отговори Виктория. Близнаците нямаха никаква представа какво е океан все още.
- Еми и Петър няма да могат да дойдат, но ще се виждате когато се прибираме - отговори Алекс на следващия въпрос - и няма да си идваме много често, защото мястото на което отиваме е далеч и за да се стигне дотам трябва да пътуваме със самолет.
Но децата не се развълнуваха за самолета, както се бяха надявали родителите им. На тях им беше много тъжно, че ще трябва да се разделят с Еми и Петър.
- А кога ще тръгваме? - попита Дани, разстроен и сърдит.
- Утре сутринта - отвърна баща му - до довечера трябва да сте си събрали багажа.
Как така утре! Кога ще се сбогуват с Петър и Емили? Вече беше късно нямаше да ги пуснат да отидат до тях, а повече нямаше да се видят за много дълго време.
Докато си събираха багажа, Софи се чудеше къде ще побере всичките си играчки, а Дани дори отказваше да вземе най-ценните си неща. Тогава Виктория влезе в стаята, видя че Дани не е особено развълнуван, но реши да го остави и просто тя му събра багажа. Замисли се дали е взела правилното решение и дали да не останат тук, но вече всичко беше платено и организирано.
В 5 сутринта вече бяха на летището и чакаха самолета за Лос Анджелис.
По време на дългия полет децата, които изобщо не проговориха на родителите си, заспаха.