Пролог

1.6K 34 2
                                    

Дъждът ни заваля, намокряйки ни, смразявайки ни, но това нямаше значение, нищо вече нямаше значение, знаех, че всичко ще се промени, знаех, че моят свят е на път да рухне.

-Ти развали всичко, не разбираш ли? Няма връщане назад, дори не мога да  погледна лицето ти...

Унили сълзи се стичаха по лицето му.

Как е могъл да ми причини това? Думите му се врязаха в душата ми като прободни рани, разкъсващи ме отвътре навън.

-Дори не знам какво да кажа. - Опитах се аз да се контролирам, опитвайки се да контролирам паниката която заплашваше да ме срине, не можеше да ме напусне... нали?

Очите му се впиха в моите, изпълнен с омраза, презрително, поглед, който никога не съм предполагала, че може да насочи към мен.

-Късаме. - прошепна той с глас накъсан, но твърд.

И с тази една дума светът ми потъна в дълбок мрак, страшен и самотен... затвор, създаден точно за мен, но аз го заслужавах, този път го заслужавах.

...
Ето го и началото на Culpa tuya... 😍

Culpa tuya /Твоя винаWhere stories live. Discover now