Part 4

965 14 11
                                    

Знам, че не съм качвала от много време, за което се извинявам, но просто не ми остава време да пиша. Ще се опитам вече да качвам по често. Ее, приятно четене! 🥰 ❤️

Noah
Почти всички гости вече бяха тръгнали. Джена махаше на майка ми, а Ник пушеше цигара с Лайън отзад. Огледах се в безпорядъка, останал след партито и за първи път бях благодарна, че има кой да чисти къщата всеки ден.

След толкова много време в общуване ми да имам момент само, за да оценя каква късметлийка съм била. Партито беше невероятно: всичките ми приятели бяха там и ми донесоха грандиозни подаръци, които сега лежаха на огромна купчина на дивана в трапезарията. Щях да ги занеса в стаята си, когато забелязах,
че някой ме прегърна през кръста.

-Подариха ти много подаръци. - Прошепна Ник в ухото ми.

-Да, но никой не може да се сравни с твоя. - Отвърнах, обръщайки се да го погледна в очите.

-Това е най-красивото нещо, което някога съм получавала и означава много, защото е от теб.

Той като че ли обмисля думите ми за няколко мига, докато на устните му не се появи лека усмивка.

- Винаги ли ще го носиш? - Попита ме той тогава. Част от мен разбра, че това е много важно за него, по някакъв начин той беше поставил сърцето си в този медальон и аз почувствах силна топлина в центъра на гърдите си.

-Винаги.

Той се усмихна и ме придърпа към себе си. Устните му докоснаха моите с безкрайна сладост, твърде сладко. Придвижих се напред, за да задълбоча целувката, но той ме задържа неподвижно там, където бях.

-Искаш ли още? - Предложи ми той до полуотворените ми устни. Защо не ме целуна, както Бог беше предвидил?

Отворих очи и го видях да ме гледа. Ирисите му бяха грандиозни, толкова светлосини, че ме побиха тръпки.

-Знаеш, че да. - Отговорих с учестено дишане и нерви на ръба.

-Ела с мен довечера.

Аз въздъхнах. Исках да отида, но не можах. Като за начало майка ми не беше доволна от това, че спя с Ник и през повечето време го правех, защото я лъжех и казвах, че съм в къщата на Джена. Освен това трябваше да уча, тази седмица имах четири финални изпита и всичко беше заложено на карта, ако се проваля.

- Не мога. - Отвърнах и затворих очи.

Ръката му се плъзна внимателно по гърба ми, в толкова деликатна милувка, че косата ми настръхна.

Culpa tuya /Твоя винаWhere stories live. Discover now