Culpa tuya /Твоя вина

Part 2

-Боже мой! - Възкликнах, слагайки ръце на устата си. На лицето ми се появи усмивка, моята усмивка. Секунда по-късно скочих в ръцете му.

-Ти дойде! - Изкрещях с буза, опряна в неговата, притискайки го към себе си, усещайки миризмата му, чувствайки се цяла отново.

Той ме държеше здраво, най-накрая можех да дишам. Той беше тук, о, Боже мой, той беше тук с мен.

-Липсваше ми, лунички. - Призна той в ухото ми, след което дръпна главата ми назад и постави устните си върху моите.

Усетих как нервните ми окончания се събуждат, бяха изминали четиринадесет дълги дни, откакто не бях усещала устата му върху моите, нито ръцете му върху тялото си.

Той ме дръпна и очите му се плъзнаха по тялото ми нетърпеливо.

-Изглеждаш красива. - Промърмори той дрезгаво, поставяйки ръце на кръста ми и притискайки ме към него.

-Какво правиш тук? - Попитах, опитвайки се да контролирам желанието си да продължа да гоъ целувам. Знаех, че не можем да направим нищо, бяхме заобиколени от хора и родителите ни се мотаеха там...

Изнервих се.

-Няма как да пропусна рождения ти ден. - Каза той и очите му отново се плъзнаха по тялото ми. Усещаше електричеството между нас двамата. Никога не бяхме прекарвали толкова време разделени, поне откакто започнахме да излизаме. Бях свикнала да е с мен почти всеки ден.

-Как успя да дойдеш? - Попитах го до гърдите му. Не исках да спра да го прегръщам.

-По-добре не питай. - Отвърна той, целувайки темето ми. Подуших неговия парфюм и затворих очи в екстаз.

-Хубаво парти. - Каза той, смеейки се.

Отделих се от гърдите му и го погледнах злобно.

-Не беше моя идея.

-Знам. - Увери ме той с широка усмивка.

Усетих как сърцето ми се изпълва от щастие. Липсваше ми тази усмивка.

-Искаш ли да опиташ моя коктейл Ник? - казах, обръщайки се към бармана, който ме чу и се зае с работа.

-Имаш собствен коктейл, лунички? - попита той, намръщен, когато барманът му поднесе розовата течност, включително ягодата, и му я подаде няколко секунди по-късно.

Той го погледна с изражение, което ме накара да се засмея.

- Предполагам, че трябва да опитам...