Война: Екпериментът

Глава 2

  От нищото изскочи Ди-Ем:

   - Взе ли го? Взе ли го?

   - Да, успокой се, взех го. - и той заподскача наоколо.

   - Браво, взе Щитът на Марс! Поздравления! - подскачаше той.

   - А какво ще правим с тях?

   - Ще ги съхраним на сигурно.

  Изведнъж масата, върху която стоеше щитът, светна в червено. Гримасата на Де се промени от радостна в ужасена. Погледна ме:

   - Зет, веднага тръгни на североизток, ще ти пратя координатите на това. - каза ми той и трескаво започна да натиска по масата. Разбрах, че нещо не е наред и хукнах навън. Изстрелях се по посоката, указана от Де. Получих точните координати и се телепортирах там. Пи-Ем стреляше от танка со, Ем-Те ги спукваше от бой, а Ем-Джи, едната от новите, ги кълцаше с мечовете си. Извадих Черепотрошача и скочих в боя. Въпреки, че всички бяха силни, враговете бяха твърде много. Навсякъде около нас имаше бойни единици и пехотинци.

   - Съберете се гръб в гръб! - извиках аз.

   - Най-после помощ! - изръмжа Пи-Ем. Те се събраха близо един до друг и сложих длан на земята. Покрих ги с черен защитен купол, който беше полупрозрачен. Чух залповете на бронираната техника и измежду редиците на противника забелязах огромните бойни роботи. Това, което ме изненада, бяха танковете. Въпреки постоянния обстрел, куполът ми се държеше. Вдигнах острието на Черепотрошача във въздуха и го заредих с енергия, след което го забих в земята. Взривът остави само танковете, всичко друго беше на пепел. Но четиридесетте танка все още стреляха по приятелите ми. Спуснах се към тях и замахнах, но силовото им поле беше твърде силно дори за моите атаки. Реших да проверя теорията, която ми хрумна в този момент, затова "изключих" способностите си, както и тези на косата. Сега обикновен плазмен изстрел можеше да ме убие, но нямаше да позволя това. Плъзнах се под единия танк, който левитираше, и забих острието в корпуса. Значи така може да ги победя! Срязах кабелите изпод машината и се прехвърлих на следващата. Първата избухна в пламъци и оръдието ѝ клюмна. Втората унищожих по същия начин. Но явно започнаха да се усещат и насочиха плазмените картечници към мен. Дръпнах се встрани от залповете йонизиран газ и разбих силовия генератор...

  За около четиридесет минути всички танкове бяха повалени. Дишах тежко, въздухът не ми стигаше.