RoomMates /H.S./ Bulgarian Translation

2

*Гледната точка на Ейми*

Навън започваше да се стъмва. Аз и Хари седяхме на дивана, един срещу друг. Телевизорът беше пуснат, но не му обръщахме особено внимание, защото бяхме заети с определянето  на правилата, които трябва да следваме. През целия ден Хари ме изнервяше, а това беше само първият ни ден заедно и не мисля, че ще можем да издържим още дълго. Беше му забавно да се държи по този начин, но аз исках да се оттърва от него при първа възможност.

"Добре, засега  имам 5 правила" казах, прокарвайки пръсти през гъстата ми кестенява коса.

"Ъгх, мразя това число" той каза, простенвайки.

"Мислиш ли, че ми пука?" попитах саркастично.

"Толкова си подла."  каза и извъртя очи. Мамка му,  държеше се като дете през цялото време.

"Чувствам се сякаш живея с дете." Казах и погледнах Хари, който взе от масата чашата си с чай и отпи от нея. "Правило номер едно - чукай на вратата преди да влезеш-"

"Защото може да се преобличаш," Усмихна се самодоволно. "Ще си помисля за това."

"Млъкни! И двамата ще следваме тези шибани правила. Окей?" Казах ядосана и той отново извъртя очи и кимна. "Правило номер две - не прави бъркотия, защото ти ще си този, който ще я почиства или поправя."

"Каквато и да е" Мразех, когато в апартамента беше каша и казах това, защото много добре знаех, че той може да я създаде по всяко време.

" Правило номер три - не пипай нещата ми и не влизай в стаята ми, когато не съм там."

" Да не би някой да ти е казал, че съм на три? Имам предвид, не бъркам в нещата на другите." каза и аз повдигнах вежди. Той погледна надолу към ръцете си, а аз се изкикотих за първи път днес. Хари се усмихна и показа тръпчинките си.

"Правило номер четири - ако изгубиш ключа си вината не е моя и следователно не ми пука-"

"Хей! Това не е честно!  Хари ме погледна и възкликна.

"Казах, че не ми пука" Казах, подсмихвайки се.

"Ти си подла."

"Просто запомни, че няма да ти отворя вратата." Мислех всяка дума, която казвах, защото това би било шанс Хари да не се прибере.

"Е, има ли нещо друго, което трябва да знам?" попита саркастично и аз кимнах.

"Най-важното - правило номер пет - без разхождане само по боксерки-"

"Оу, значи искаш да ме видиш го-"

"Или гол," Прекъснах го и той се намръщи. " Не ме остави да довърша".

"Не си забавна, Ейми." Станах  и тръгнах към стаята си. "Но е забавно,  имам предвид тази сутрин изглежда ти харесваше, да ме оглеждаш." Каза, подсмихвайки се. Спрях и се обърнах към него.

" Моля?"

"Чу ме, Ейми." Приближих се няколко крачки към него и отворих устата си, за да кажа нещо, но нищо не излезе от нея. Той стана и се доближи до мен. Помежду ни останаха само няколко сантиметра.

" Защо ме мразиш толкова много?"

" И двамата знаем какво направи." Казах и отново тръгнах към стаята си, но се спрях преди да вляза и се обърнах към него. Той се правеше на невинен, а определено не беше такъв. "О, и моля те изключи телевизора." Усмихнах му се и тряснах вратата. 

Оставих Хари сам в дневната. Предполагам беше останал безмълвен. Надявам се, да се е почуствал виновен.

Дано ви  е харесала новата глава! Мисля да качвам всеки ден или през ден, за да мога да я преведа по-бързо, докато все още съм в града /знаете как е лятото все пак ;д/ Оставете мненията си в коментарите и за самата история. Любопитно ми е какво мислите.