RoomMates /H.S./ Bulgarian Translation

5

В тази глава има скок във времето. От действията в предишната глава са минали 3 седмици. :)

*Гледната точка на Хари*

Ейми ме объркваше адски много през тези три седмици. Времето мина по-бързо, от колкото можех да си представя. Когато прекарвахме времето си заедно понякога се държеше добре с мен, но понякога отново ме мразеше. Едва ли някога ще мога да разбера момичетата, но никога няма да се откажа.

Беше девет часа сутринта, приготвих се в банята, след което тръгнах към кухнята.  Видях Ейми там, тя слагаше чашата си в мивката.

"Добро утро, секси" Казах, а Ейми се обърна към мен и извъртя очи.

" Добро утро" тя каза, простенвайки. И ето ни отново тук.

"Станала си преди мен? Искаш да ме виждаш без тениска по-често или какво?" ухилих й се и тя също ми се ухили.

" Не можеш." Ейми ме предизвика и се приблжи по-близо до мен.

" Защо?" попитах донякъде объркан.

" Защото си имаме правила." Тя изигра хода си, а аз се подсмихнах и това я накара да повдигне вежди объркана.

"Мога да ги наруша" Ейми кръстоса ръце пред гърдите си. "Аз съм лошо момче, точно както ти си гаднярка. Аз нарушавам правилата, Ейми. Като, че ли не ме познаваш" Тя се засмя. Денят ми беше перфектен, единствено и само поради факта, че съм чул смеха й, обожавам да я слушам как се смее.

"Ти нарушаваш правилата, но когато става въпрос за мен, ще правиш каквото ти казвам" тя каза наперено.

" Истина е, но ти ме мразиш, нали?" казах тъжно. Тя поклати глава и се усмихна.

"Какво ще кажеш да се опознаем един друг? Като започнем отначало?" Ейми попита и очите ми се разшириха.

" Даваш ми шанс?" попитах изненадано.

" Може би... Като приятел, Хари.
" След това?" попитах отново, обнадежден.

" След това ще видим на къде вървят нещата, Хаз." Кимнах, подсмихвайки се самодоволно. Ейми ми даваше втори шанс и определено нямаше да го пропилея. " Е изяж си закуската, лошо момче, а аз ще ида да се преоблека" Тя каза и се усмихна. Погледнах към масата и там имаше храна, оставена за мен. Отвърнах на усмивката й, беше сладко да ми приготви закуска.

"Защо? Харесвам дрехите, с които си облечена вмомента." Казах и й намигнах. Тя носеше шорти и потник по тялото. Извъртя очи за втори път и тръгна към стаята си, но аз я спрях. " Благодаря ти".

" За какво?" попита объркана.

 " Че ми даде шанс, че ми позволи да живея с теб, дори че ме караш да се усмихвам и..." спрях и й се усмихнах.

" И какво?" Тя попита, усвихвайки се.

 " За закуската. Щеше да ме мързи сам да си я приготвя." Казах, подсмихвайки се. Тя се засмя и когато спря я целунах по бузата. Тя се изненада, но не направи нищо, просто се усмихна и отиде в стаята си. Имах идеята, с която можех да направя този ден още по-интересен.

Дано ви е харесала главата!