RoomMates /H.S./ Bulgarian Translation

3

*Гледната точка на Ейми*

Сънливо излязох от стаята си, след като направих обичайната си сутришна рутина. Когато отидох в кухнята Хари го нямаше там. "Изглежда, че денят ще бъде добър." промърморих си и се усмихнах. Помислих си, че ще го няма през целия ден, което ме направи щастлива, защото да не виждам досадния Хари днес, определено ме радва.

Налях си чаша вода и докато пиех от нея тръгнах към хола. Съжалих, че съм отишла там, защото го видях. "По дяволите, изкара ми акъла!" Изкрещях му, той наистина ме изплаши, чувства се все едно съм в някакъв филм на ужасите.

"Ти разля вода в лицето ми, счупи чашата и сега вината е моя? Хари попита и се ококорих при думите му. Наистина ли направих всичко това? Бях на път да се извиня, но тогава забелязах, че Хари носеше само спортни панталони и беше без тениска.

"Отново ли ме оглеждаш?"

"Отново ли нарушаваш правилата?" Отговорих на въпроса му с въпрос, а той се ухили. Приближи се няколко стъпки към мен, а аз се отдръпнах назад, докато гърба ми не се удари в тезгяха. Той постави ръцете си около мен от двете страни на тезгяха. Какво целиш, Стайлс?

"Не, правило номер пет гласи 'без седене в апартамента само по боксерки или гол'. Виждаш ли боксерките ми? Не. Можеш ли да видиш -"
"Хей!" Прекъснах го и го погледнах с широко отворени очи, когато осъзнах какво е мислел да каже, но това накараи Хари да се ухили още по-широко. "Е, ти си без тениска, което те прави наполовина гол." Той повдигна вежди и на лицето ми се изписа самодоволна усмивка.

"Добре, няма правило, забраняващо да съм полу-гол." Намръщих се.

" И ти ще изчистиш тази бъркотия." Казах и този път той се намръщи.

"Ох, наистина ли? Защо?"

"Защото ме изплаши, следователно е твоя вина."

"Не, равило номер две гласи ' не прави бъркотия или ти ще си този, който-" Хари не довърши изречението си, защото аз изстенах. Не исках да слушам повече, затова просто се наведох и започнах да събирам счупените стъкла от пода. Усещах очите му върху себе си, затова бързо се обърнах с лице към него.

"Спри да гледаш задника ми." Хари се изсмя.

"Хубаво, съжалявам, трудно е, когато носиш тези горещи шорти." усмхнах се мазно на себе си и продължих да събирам стъклата, докато не се порязах. Извиках от болка и стиснах очи. Когато ги отворих отново, видях Хари бързо приближаващ се към мен притеснен.

Защо той ми помагаше?

Защо изобщо му пука?

Но той ме нарани много повече от това стъкло.

Всички тези въпроси преминаха за секунда през ума ми. Хари ме погледна в очите, питайки "Добре ли си?". Втренчих се в тях, тези зелени очи ми липсваха ужасно много. Не, не ми. Заблуждавах се. Изведнъж Хари ме повдигна и ме постави да седна на тезгяха.

* Гледната точка на Хари *

"Готово" Казах и се усмихнах на Ейми, след което почистих ръцете си.

"Ъм, благодаря" Тя каза и ми върна усмивката. Почакай, тя се усмихва? Това беше добър знак.

"Няма проблем." Ейми тръгна да слиза от тезгяха, то аз я спрях. "Не, остави ме да довърша останалото, преди да се нараниш отново.+

"Не, недей. Всичко е наред и сама ще се справя, нищо няма да се случи."

"Ейми, просто остани тук" Тя поклати глава, но не я послушах. Знаех, че тя отново ще се нарани както първия път. Тогава наистина се притесних за нея. Тя въздъхна и след като довърших почистването, стъпи на земята. Погледнах я, любувайки се на красотата й и се замислих.

Дали ми прощаваше?

Някога ще ми даде ли втори шанс?

Тези въпроси продъжлаваха да преминават през ума ми, но не можех да попитам Ейми, защото не беше правилният момент. А и също така не исках да я уплаша.

"Еее..."
"Аз трябва да се приготвям, защото ще излизам" казах и Ейми кимна.

"Ъм, да. Аз също" тя каза.

"Е, не мисля, че ми се налага да мия лицето си 'защото ти вече го направи'" Тя се засмя и това ме накара да се ухиля като идиот. Обичах да я разсмивам. Обичах да слушам нейният прекрасен смях, който определено направи денят ми по-добър.

" Съжалявам за това, междудругото." тя се извини и аз свих рамене и се усмихнах. Отдалечих се бавно, но тя хвана китката ми. "Благодаря ти, Хари." Аз кимнах и тя ме пусна. Тръгнах към стаята си, но се спрях отново, когато чух гласът на Ейми.

"Радвам се, че не си се променил." Ейми се усмихна и ме подмина, след което отиде в стаята си. Остави ме объркан за втори път.

Какво имаше предвид с това?