RoomMates /H.S./ Bulgarian Translation

4

* Гледната точка на Ейми *
Хари ме смущаваше. Бях много изненадана да го видя след толкова дълго време и се чувствах объркана. Беше добре и зле за мен едновременно. Колкото и да го мразя, ако трябва да съм честна, понякога се забавлявам да прекарвам времето си с него. Въпреки, че спорим постоянно е наистина забавно.

Животът ми беше скучен. Отивам в кафето, работя, прибирам се, храня се, чета, гледам телевизия и след това заспивам. И това се повтаряше отново и отново. Наистина скучна рутина. Но с Хари се върнах към времето, когато прекарвах целия си ден с него, той ме промени и това ме убиваше вътрешно. 

Оставаше малко до края на смяната ми, работех в малко кафене и обичах работата си. Прекарвах тук целия си ден и ми харесваше да го правя.

"Извинете" Чух твърд глас с британски акцент и мисля, че се досетих на кого принадлежи. Погледнах го очудено, това шега ли е? Това беше първата мисъл, която мина през ума ми, щом видях ухиления срещу мен Хари. Той също беше изненадан, но предполагам и щастлив, да ме види тук.

"Какво правиш тук?" Попитах спокойно, не исках да привличам внимание и да изгубя работата си.

"Просто исках, да си взема кафе и ето, че те открих тук" Каза и ми се усмихна. Повдигнах вежди, не много убедена и той продължи "Открих те, да работиш тук?" Попита объркан и изненадан.  Имах чувството, че той ми се подиграва или нещо подобно. Защо не можеше да повярва, че работя тук?

"Какво? Не ти харесва, че работя тук ли?" Кръстосах ръце, той ме погледна с широко отворени очи и поклати глава.

"Не, не, не! Аз просто - Аз винаги съм искал да работя... В кафене." Той каза, усмихвайки се. Погледнах надолу към ръцете си и се усмихнах, но престанах, когато осъзнах, че той седи пред мен. Беше странно, че Хари никога не ми е казвал това, всъщност, аз започнах да работя тук едва преди година.

"Е, какво ще пиеш, Хари?" Той се подсмихна и не ми отговори. Погледнах го объркано. Нещо грешно ли казах? "Какво?"

"Просто - наистина ми харесва, когато казваш името ми" той каза и аз отместих погледа си от него, след което отново погледнах очите му - красиви му зелени очи. Стегни се, Ейми!

"Какво ще кажеш да се прибираме?" Той предложи и за първи път се съгласих с него. Бях изтощена, затова не премислих нещата, а просто се съгласих. Плюс това, че не исках да вървя сама, няма нищо лошо в това да имам компания, нали? Но Хари отново беше изненадан, че приех.

--------

"Никога преди не си ми казвал, че искаш да работиш в кафене" попитах го, докато се прибирахме.

"И ти никога не си ми казвала, че работиш в такова" Той каза и ми се усмихна.

"Започнах да работя там преди година." Отговорих. Не знам защо исках да разговарям с него, би трябвало да съм му ядосана, но не съм. Мисля, че след като ми помогна донякъде му простих, но не изцяло.

"Как се чувстваш вмомента?" Той попита, сериозно за секунда.

"Добре съм, благодаря, че попита. И благодаря, че ми помогна днес." Усмихнах се и той ми отвърна със самодоволна усмивка.
"Няма проблем, радвам се, че помогнах."

"Преди това не отговори на въпроса ми" Припомних му, а той ми се усмихна, показвайки ми сладките му трапчинки, мамка му, трябва да престана с това, но не мога да отрека, че има сладки трапчинки.

"Е, не знам. Намирам го за приятно и готино"

"Да, така си е, обичам да работя там. Просто никога не си ми казвал. Винаги съм знаела, че искаш да станеш певец, защото си талантлив." Отвърнах на усмивката му, а той се усмихна още по-широко.

"Спомняш си?"
"Не забравям нищо, Хаза." Казах, кикотейки се и той изведнъж спря да върви. Обърнах се назад към него и се засмях. "Какво?"

"Странно е, тази сутрин ти ме мразеше в червата си, но сега разговаряш с мен и се смеем. О и не се опитваш да ме дразниш?" той попита объркан.

"Знам, че мразиш когато те наричам Хаза, така че и вмомента те дразня."

"Мисля, че започва да ми харесва, да ме наричаш така" Хари каза ухилен.

"О, наистина ли? Е, трябва да намеря друг начин, по който да те наричам." усмихнах му се самодоволно и той ми се изсмя. Прибрахме се и тръгнах към стаята си, но Хари ме спря, точно преди да отворя вратата.

"Ти... Ти прощаваш ли ми?" той попита. Когато не отговорих той се намръщи.

"Не знам. Хари, ти разби сърцето ми и го разбиваш отново и отново, когато се сетя какво направи тогава. Просто се опитвам да бъда мила, защото ми помогна тази сутрин.  Беше мило от твоя страна" Хари погледна надолу засрамен, но аз се засмях. "Не свиквай, защото сега се сбогуваме с добрата Ейми и да приветстваме гаднярката Ейми. Тя се върна." Хари се ухили, а аз влязох в стаята си и тряснах вратата пред лицето му със самодоволна усмивка.

Той започна да се смее, а аз се усмихнах, защото обичах да слушам смеха му.

Иска ми се да можех да изкрещя високо факта, че бях щастлива, че той живее с мен, но това е тайна.

Дано ви е харесала новата глава ^^