Зная как се оцелява
в епицентъра на буря,
развихрила се ненадейно
късно нощем в спокойното море.
Зная как се оцелява
след тежка катастрофа,
след челен сблъсък със смъртта,
когато виждаш я лице в лице
и можеш само да я поздравиш,
не и да я изпратиш.
Зная как се оцелява
след избухнали пожари,
обгорили целия ми свят,
задушили ме в безпощадния си дим.
Зная как се оцелява
след борбата с жестоки зверове,
които ме разкъсваха парче по парче
и до кокал ме събличаха от собствената ми кожа.
Зная как се оцелява
след падане отвисоко,
когато земята и реалността се срещнат,
а крилете ми са били само сън.
Никак не зная обаче как се оцелява
в епицентъра на собствената ми душа,
в тежката катастрофа на егото,
в избухналия пожар на страха,
в борбата със спомените-зверове.
Никак не зная как се оцелява
след тежестта на собствения ми живот,
след лъжите на времето,
след заблудата измежду чаршафите
и след непресъхващата болка на Арда.
Никак не зная как да живея със себе си
и как, въпреки всичко, да избягам
от всичко, което съм.
Никак не зная как тази моята душа,
също толкова прилична на бурята,
от която бързам да избягам,
изобщо се побира сама в себе си
и как никога не прелива,
никога не прелива,
никога не прелива...
Само заприличва на пустиня.
KAMU SEDANG MEMBACA
Пустиня
PuisiКогато гола пред вас стоя, когато останала съм само по душа... Намерете ме там -някъде из думите, -някъде из градовете, -някъде измежду любовите. Намерете ме такава -невинна и истинска, намерете ме такава -лоша и хедонистична, намерете ме такава -по...
