Пустиня

Някога някъде

И ако някога някъде
липсвате на части от мен,
на километри,
на светлинни години,
на вечност живот,
на такси оттук дотам,
на грях и на молитва,
на его и на любов,
на сянка и на есенция,
на крачка от екзистенция,
на сребърни криле
и разлято вино,
на миг от детството,
на булеварда на съзряването,
на крачка от грешките,
на ръка разстояние от мечтите,
на "няма връщане назад",
на "бъдещето ни очаква",
на настоящето в очите,
на любовта в случайностите...
И ако някога някъде
липсвате от мен...
И ако някога някъде
липсвам аз от вас...
Не съм си тръгнала, кълна се.
Само за малко съм се прибрала
в пустинята, която е душата ми,
чула съм гласа си,
изслушала съм уроците си,
разбрала съм болката си,
благодарила съм за любовта си,
врекла съм се в себе си
и още веднъж съм се обикнала.
И ако някога някъде
се срещнем пак,
да пием бири в парка,
да плачем на рождени дни,
да си бъдем сестри,
да заспиваме прегърнати,
да се будим целунати...
И ако някога някъде
се срещнем пак
да се обичаме така
- пак по детски,
пак да си подаваме ръка,
пак да се приспиваме,
за да спим спокойно
за малко поне...
И ако някога някъде
се срещнем пак,
то обичам ви вечно
и сега, и завинаги.