LOST IN KOREA ( РЕДАКТИРА СЕ )

17. Неочакван гост

Остатъкът от деня беше прекрасен. Доста време прекарахме легнали на тревата. Бяхме със затворени очи и се наслаждавахме на хубавото време. След това обядвахме заедно.

Учудващото беше, че наистина бяхме сами в къщата. Попитах го защо беше така и Джимин ми обясни, че другите били навън с цел разузнаване. Каза ми, че сме щели да бъдем сами до края на деня и, че с другите сме щели да се видим чак на вечеря. Така и стана. Целият ден беше наш. Нямаше кой да ни притеснява. Нито другите нито Темин. Това беше един от най - хубавите и спокойни дни, които съм имала. Знаех, че вероятно това спокойствие нямаше да бъде вечно и, че даже ще бъде само за един ден, но въпреки това бях благодарна. С Джимин прекарах страхотен ден. Само двамата, само аз и той и никой друг. Изобщо не съжалявах, че му дадох втори шанс. Може би точно от това имах нужда. От него. За първи път от доста време се чувствах истински щастлива..

***

Беше към 20:00ч. и другите се бяха прибрали. С Джимин бяхме приготвили вечерята, затова не се налагаше да ангажираме Джису с нея. Седнахме на масата и другите започнаха да ни разказват за денят си. Не се беше случило нищо интересно. Обикаляли са града, но всичко било под контрол. Радвах се, че не се бе случило нищо. Нямаше за какво да се притесняваме.

- И общо взето това е. Всичко е под контрол, шефе. - обясни ни Лиса.

- Супер. Де да беше така винаги. - не пропусна да отбележи Джимин.

- А вие какво правихте цял ден докато ни нямаше? Всички бяхме излезли освен Джимин, съответно сте били само двамата..- повдигна въпроса Джени, гледайки ни някак съмнително.

Двамата се спогледахме и се зачудихме какво да кажем. Това, което се случи беше, че се събрахме, но не го бяхме коментари дали да им го споделяме или не.

- Ами..-зспочна Джимин. -..ние двамата..

- Сготвихме. - прекъснах го аз.
Всички, включително и той ме погледнаха малко странно.

- Видяхме. - отвърна Джени. - питам ви какво друго правихте.

- Абсолютно нищо. - отвърнах аз. - всеки си беше по стаята и така..

- Аха..абсолютно нищо не се случи цял ден, така ли?

- Да..

- Нещо не ти вярвам много. - каза тя.

- А теб защо толкова те интересува какво правят те? Може и да не искат да споделят. - обърна се Лиса към Джени.