Другата

1.

АНА

Слънцето едва бе започнало да прокрадва лъчите си през тежките завеси, когато отворих очи. Обичах този момент на тишина преди светът да се събуди. Вече знаех точно какво ще се случи –Александър щеше да стане в 7:00 часа, както винаги, да сложи кафето в машината, която той самият бе избрал с прецизност, и да го включи с едно движение, което сякаш бе част от някакъв добре заучен ритуал. Следваше кратък душ, малко време пред огледалото, и точно в 7:30 той щеше да се появи пред мен, облечен в избрания снощи костюм, готов за поредния ден.Тази предвидимост, която би могла да накара някой друг да полудее, ми придаваше усещане за сигурност. Знаех какво ще се случи, къде ще бъде и с кого ще прекара времето си. В това имаше уют, спокойствие, нещо като гаранция, че животът ни ще продължава да се движи по план.
В седем часа, както попринцип,той се събуди, и се изправи в леглото. Никога не използваше аларма, тя беше за хората, които не могат да се доверят на вътрешния си часовник. Той не беше от тях.Усетих как внимателно се измъкна от леглото, за да не ме събуди, сякаш имаше някаква опасност и за да ме предпази първи трябваше да се раздвижи той.Знаех, че следващото нещо, което ще чуя, ще бъде шумът от включването на кафемашината. Тази, която той самият избра с дълги проучвания и внимание към най-малкия детайл – типично за него.Приготвянето на кафе му беше ритуал. Обичаше да го приготвя сам, без излишна помощ от технологии, които „могат да направят всичко вместо теб", както казваше той. След няколко минути, когато Алекс завършваше своя сутрешен ритуал, в стаята вече се носеше ароматът на силно кафе. В тези моменти се наслаждавах на краткия покой, който настъпваше преди започването на деня.
Обикновено ставах малко след него и го намирах в кухнята, където седеше на същото място всеки ден, пред същата чаша кафе, с поглед вперен в екрана на лаптопа си, преглеждайки новините или отговаряйки на имейли.Той обичаше да планира деня си още от сутринта, всяко нещо трябваше да бъде на мястото си, за да може денят му да премине гладко. Въпреки че понякога намирах това за монотонно, не можех да не оценя колко утеха ми носеше тази сигурност.
Нашата връзка беше изградена върху тази стабилност, върху предвидимостта, която той ми предлагаше. Когато се запознахме, животът ми беше хаотичен и несигурен. Но той ме научи да намирам спокойствие в рутината, която създавахме заедно. Въпреки това, понякога не можех да не се запитам дали наистина искам това за себе си – живот, който тече без изненади, без отклонения.И все пак, имаше моменти, в които се усещах като в капан.Тази рутина ме задушаваше. Понякога, когато гледах как Александър внимателно слага мляко в кафето си, се чудех дали наистина е възможно човек да живее така, без да търси нещо различно, нещо повече.Аз самата често мечтаех за спонтанни приключения, за дни, в които просто да избягат от всичко познато и да открият нови места и емоции.Липсваше ми спонтанността, желанието да направим нещо различно, да избягаме от рутината, която ни обгръщаше като защитна стена. Мечтаех си да го изненадам с нещо ново, но същевременно се страхувах, че това ще наруши равновесието, което така трудно бяхме постигнали.Но тези мисли никога не оставаха дълго.Знаех, че е такъв, какъвто е, и го обичах именно заради това. Със своето спокойствие и методичност той беше като котва в бурното море на живота ми.В моментите на съмнение, просто се вглеждах в него – в неговата увереност и спокойствие, и отново намирах утеха. Обичах го, дори когато тази обич ме караше да се чувствам... ограничена.
Тази сутрин, всъщност нямам никакво желание да се изправя от леглото, затова реших да остана в него и да се отпусна. Явно бурната вечер, която прекарахме вчера, изцеди всичките ми сили. Налагаше се да остана вкъщи, за да се възстановя и да опитам да облекча сладката болка, която усещах. Опитът, който Алекс предоставяше в интимните ни моменти, беше едно от най-любимите ми преживявания. Всеки път се разтапях в ръцете му по начин, който не съм изпитвала с никой друг.Исках го и сега,но знаех,че винаги след като изпиеше кафето си и приключеше с четенето на новините, той ставаше и се приготвяше за работа.Днес не бе по-различен ден.Следваше кратък душ, който можех да проследя по звуците от банята, след това малко време пред огледалото.Алекс никога не прибързваше. Всичко имаше своя ред и място. В 7:30 точно той щеше да влезе при мен, облечен в костюма, който беше избрал още снощи – поредният ден, поредното съвършено утро.Всеки  ден се обличаше с еднаква прецизност – от избора на риза до връзването на вратовръзката. Дори и малките детайли бяха важни за него. Понякога ми се струваше, че ако нещо наруши този строг график, светът му ще се срине.
Наблюдавах го,както правех всяка сутрин, и се усмихнах. За мен този момент бе като ежедневен ритуал, символ на връзка ни и нещо, за което си струваше да се държа.Гледайки го,виждах не само мъжа, който контролираше всеки аспект от ежедневието си, но и този, който ми даде всичко, което някога бях търсила – стабилност, сигурност, любов. Имаше нещо успокояващо в предсказуемостта му. Знаех, че винаги ще е там за мен, че мога да разчитам на него безрезервно.
Протегнах ръка към мобилния си и забелязах, че днес се беше забавил малко.Виждайки и леката му нервност не можах да се сдържа да не се пошегувам:
-Движиш се с една минута закъснение, знаеш го,нали?-Той се усмихна накриво, и като ме целуна леко по челото, отговори с онази спокойна увереност, която винаги ме изумяваше: -Ще наваксам през деня.-набързо подхвърли,докато обличаше ризата си.Движенията му бяха хаотични,ръцете му леко трепереха,но това сякаш ме възбуждаше.
Наблюдавах коремните му мускули и прехвапвах  устни,мислейки си колко прекрасно бих се почувствала ако сега ме изчука.Съдейки по погледа му,той забеляза това.
-Не ме гледай така,Ана!-изрече той строго, докато завързваше вратовръзката си.Подпрях глава на ръката си, опитвайки се да потисна вълнението, което тялото ми изпитваше. Това, което той направи, беше толкова дребно, но достатъчно, за да предизвика моето желание и нетърпение. Бях готова за него и го исках.С всяка част на тялото си.
-Как?-невинно попитах,докато се изправях.Доближих се до него и прокарах ръце по раменете му.Знаех,че обича това.
Напрежението в тялото му бе ясно различимо и бях почти убедена ,че не забавянето му бе породило това.-Да не те гледам как,любими?-попитах,докато му помагах да облече сакото си. Въпреки че очаквах, че може да последва нещо повече, получих няколко истински възбуждащи целувки и нищо повече. Не беше планирано да правим секс тази сутрин, и затова не го направихме.
-Недей,малка мръснице!-промълви между целувките.Усмихнах се,щом чух как ме нарече.Възбудата, която изпитвах, беше толкова интензивна, че почти не забелязвах, когато започнах да се опитвам да сваля дрехите му. Целувките ни бяха горещи и страстни, но точно когато започнах да премахвам ризата му, той ме спря с една ръка.-Вече закъснявам твърде много-каза той, поглеждайки към часовника си.Осъзнавайки, че времето наистина бе напреднали,той се отдръпна и ме остави сама в стаята. С усмивка и нотка на тъга, която усещах, му отговорих:
-Ще се оправя и без теб. Отново ще се справя сама.-Той ми хвърли последен поглед и бързо напусна стаята, оставяйки ме в уединение с моето желание и емоции.

————————

Е,изглежда Алекс е твърде организиран,
смятате ли че точно това би издало ,че нещо във връзката им се променя?

VOTE AND COMMENT