Другата

0.

Наблюдавах го внимателно. Усмивката, която преди бе моето утро и която озаряваше всичко около нас, сега изглеждаше различна,сякаш носеше с нея нова енергия, ново оживление, което не беше свързано с нас.Наблюдавах го внимателно, когато тя се върна в живота му. Тогава нещо в него се промени. Забелязах го още в началото, макар и да не исках да го призная.
Наблюдавах го как се променя – онези малки, но съществени детайли, които отразяваха новата светлина в очите му. Започнах да разпознавам погледа му, когато мислеше за нея, когато се усмихваше на нещо, което нямаше общо с нашите споделени моменти. Усмивката, която озаряваше лицето му и нарушаваше строгата му рутина, започна да ме тревожи.
Наблюдавах го внимателно, всеки път когато я срещаше отново случайно. Забелязвах как погледът му се променяше – ставаше по-мек, по-топъл, сякаш в този момент светът изчезваше и оставаха само те двамата.
Наблюдавах го още по-внимателно, докато танцувахме, ръцете ми обвити около раменете му, погледът ми не спираше да го изучава. Опитвах се да запаметя всяка частица от любимите ми очи, които някога бяха обърнати само към мен. Но в този момент вече не можех да се заблудя – забелязвах как погледът му се отдръпва от мен, дори когато физически бяхме толкова близо. Онзи блясък в очите му, който някога беше знак на дълбока привързаност, сега изглеждаше далечен, почти студен. Тогава започнах да осъзнавам истината – нещо в него вече не беше мое.
Бях до него, но в този миг се почувствах по-далечна от всякога. Разговорите ни ставаха все по-кратки, а мълчанията – все по-дълги. Опитах се да се доближа отново, да върна онази искра, която ни свързваше, но той вече беше някъде другаде, с мисли, които не споделяше с мен. Наблюдавах го, и усещах как връзката ни бавно се разпада, като песъчинки, които се изплъзват между пръстите ми.
Наблюдавах го и когато тя го отведе от мен. Видях как той се съгласи, как доброволно се предаде на новите чувства, които се зараждаха в него. Танцуваше с нея, усмихваше се по онзи начин, който някога беше само за мен. Видях го как избираше нея, как се отдалечаваше от нашия общ свят, без да поглежда назад.
Наблюдавах го и вече знаех истината. За него не бях любовта. За него вече бях просто – другата.