Другата

21.

АНА

Клубът беше препълнен, музиката пулсираше, а светлините танцуваха в ритъм с нощта. Бях с Алекс, празнувахме рождения му ден, но мислите ми бяха заети с нещо друго-странната жена, която видях по-рано.Жената, която сякаш се появяваше и изчезваше като сянка, оставяйки ме объркана и неспокойна. Първия път я видях случайно, – пред офиса на Александър стоеше неподвижно,мълчаливо, но имаше нещо във външността ѝ, нещо... плашещо и зловещо. Втория път беше днес и отново това странно усещане – като че ли тя знаеше нещо, което аз не знам. Не можех да спра да мисля за нея, за начина, по който се държеше ,за нещата които знаеше. Усещах тежестта на този спомен, както и тревогата, която се разливаше в тялото ми. Потънала в мислите си, дори не забелязах кога Алекс се приближи. Усетих присъствието му едва когато ме взе я обятията си.Погледът ми се срещна с неговия — топъл и нежен.
-Как си?-попита той, опитвайки да надвика музиката. Преглътнах напрежението, но не можех да отговоря веднага. Той ме изучаваше с поглед, виждах, че знае какво се случва вътре в мен.-Изглеждаш напрегната!-Алекс се приближи към мен, без да каже нищо повече, и седна близо, толкова близо, че можех да усетя топлината на тялото му. Пръстите му, винаги уверени, се плъзнаха по бедрото ми, докосването му леко, но настоятелно. Остави дъха си по врата ми, преди да прошепне:
-Позволи ми да те отпусна.-Думите му звучаха като обещание, а усещането за напрежение в тялото ми, което се беше надигало цяла вечер, започна да се разсейва. Главата ми сякаш тежеше на раменете ми, а сърцето ми започна да бие по-бавно, по-ритмично. Знаех какво предстои, и то не ме успокояваше напълно, а по-скоро разпалваше нещо по-дълбоко.Алекс продължаваше да ме целува по врата – първо нежно, като че ли едва докосваше кожата ми, после по-твърдо, по-уверено. Всяка целувка ме изгаряше, караше ме да потръпвам и да се разтапям едновременно. Ръката му започна бавно да се плъзга по тялото ми, пръстите му се движеха бавно по бедрата ми, сякаш изучаваха всяка извивка.
-Толкова си напрегната!прошепна той, докато пръстите му се спускаха между бедрата ми и започнаха бавно да разтварят краката ми. Почувствах трепет вътре в себе си, вълна на желание, която се надигаше с всяко негово движение.Пръстите му се промъкнаха под полата ми и намериха пътя си до бикините ми. Почувствах как сърцето ми забърза ритъма си, дишането ми стана по-дълбоко. Алекс знаеше точно как да ме докосне, как да събуди в мен желание, което не можех да контролирам. Пръстите му бяха топли, първоначално нежни, а после се плъзнаха по-навътре, карайки ме да задържа дъха си.Тялото ми се напрегна, но не от страх. Нещо по-дълбоко ме завладяваше. Вълната на удоволствие, която се разля през мен, беше толкова силна, че не можех да мисля за нищо друго. Алекс ме докосваше така, сякаш знаеше точно какво ми трябва, как да ме накара да забравя къде се намираме, кой е наоколо.Пръстите му започнаха да се движат в ритъм – бавно, после по-бързо. Всяко движение ме разкъсваше между срама и насладата. Дъхът ми се накъса, а ръката ми неусетно се стегна около ръката му, сякаш да го задържа там, където го исках. Не можех да се спра, не можех да го спра. Бях загубена в усещането, в ритъма на пръстите му, които проникваха в мен.
-Погледни ме!-прошепна той с нисък, дрезгав глас, и в този момент го направих. Погледнах го – очите му бяха съсредоточени, страстни, тъмни. Той знаеше какво прави с мен и това го вълнуваше. В този миг забравих за всичко останало, освен за начина, по който ме караше да се чувствам.Но когато погледът ми се плъзна зад него, го видях – един от приятелите му стоеше на няколко метра разстояние и ни гледаше. Сърцето ми подскочи в гърдите, но вместо да се изплаша или засрамя, усетих как вълната на възбуда ме залива още по-силно. Беше нещо ново, нещо непознато – да знам, че някой ни вижда. Че някой знае какво прави Алекс с мен в този момент. Усещането ме прониза като горещ ток, а тялото ми се разтресе в отговор.
-Виждаш ли?– Алекс прошепна в ухото ми и пръстите му ускориха ритъма си, докато натискът вътре в мен се засилваше.-Той ни гледа. И знае какво правим.- Срамът се смесваше с удоволствието и това създаваше в мен нещо ново, нещо опасно. Погледнах отново приятеля на Алекс и тръпка премина през тялото ми. Гледаше ме така, както Алекс ме докосваше – със същата настоятелност. Сложих главата си на рамото на Алекс, скривайки лицето си, но не можех да спра да се усмихвам вътрешно от мисълта, че ме наблюдават. Че ме виждат.-Имаме си и публика.– прошепна Алекс, усмихвайки се едва доловимо, докато продължаваше да се движи в мен с ритъма на музиката.-Те знаят точно какво правим.-Тези думи ме пронизаха. Направиха всичко още по-интензивно. Притворих очи за миг, потъвайки в усещанията, в тежкото дишане, в топлината, която ме завладяваше. Не можех да спра. Не исках да спирам.Видях още няколко погледа – хора, които бяха насочили вниманието си към нас, и всяка секунда, в която разбирах, че те знаят, ме караше да се чувствам на ръба на нещо огромно. Беше забранено, нещо, което никога не бях изпитвала по този начин. Алекс продължаваше да натиска пръстите си по-дълбоко, карайки тялото ми да се надига и трепери. Усещах как цялото напрежение се трупа вътре в мен, сякаш готово да експлодира всеки миг.-Алекс се усмихна, поглеждайки ме с поглед, който говореше повече от хиляда думи.-Нека всички видят колко си красива точно в този момент!-каза той с дрезгав глас, който се губеше в музиката на клуба.-Нека видят колко си моя. Как те притежавам. Как предизвиквам емоции в теб.-Тези думи ме разтърсиха. Пръстите му продължаваха да се движат с ритъм, който караше сърцето ми да забие все по-бързо. Усещах всяко едно движение, всяка вибрация, както и възбудата, която се надигаше в мен. Той не само че ми въздействаше физически, но и използваше своите думи, за да засили всичко, което изпитвах.Погледнах около нас, виждайки как хората в клуба насочват вниманието си към нас. Сърцето ми пулсираше не само от удоволствието, но и от осъзнаването, че всички те са свидетели на това, което се случва. Тази публичност добавяше нова, вълнуваща дълбочина на изживяването.-Точно така!-прошепна Алекс, забелязвайки моето възприемане на ситуацията.-Искам да видиш как те съм предизвиквам. Как всяко едно движение на пръстите ми кара тялото ти да трепери и се извива. Искам всички да видят как ти си моя и как не можеш да се скриеш от това удоволствие.-С всяка дума, с всяко движение, той засилваше и моето възприятие. Възбудата ми се увеличаваше, докато погледите на хората се наслояваха върху нас. Сякаш това, което правеше, беше едновременно интимно и публично, и именно това чувство ме разтърсваше.Алекс продължаваше да се движи бързо и дълбоко, а аз не можех да се сдържам. Притиснах се към него, усещайки как всяко трептене на играчката предизвиква нова вълна от удоволствие. Чувствах се открита и уязвима, но и невероятно жива. -Нека всички видят как красива си ти в този момент. Нека усетят как те владявам и как ти принадлежиш на мен.-Погледнах още веднъж към лицата на хората около нас и почувствах, че всичко, което изпитвам, е дори по-усилено от осъзнаването на тяхното присъствие.Точно в този момент я видях – жената, за която не можех да спра да мисля. Силуетът ѝ се открояваше сред мигащите светлини, неподвижна сред хаоса на дансинга. Очите ѝ бяха приковани в мен и сякаш всичко около нас изчезна. Само тя и аз, свързани в този миг. Тя знаеше. Беше ме виждала и преди, но този път... този път усещането беше различно. Усещах не само страх, но и нещо много по-дълбоко – нещо, което не можех да назова.Алекс продължаваше да ме докосва, по-бързо, по-настоятелно. Гласът му, дълбок и дрезгав, ме насърчаваше да се отпусна, да му се отдам напълно.-Свърши за мен!-прошепна отново, а думите му сякаш проникваха дълбоко в мен.Не можех да устоя. Тялото ми се поддаде на усещанията, докато не можех да задържа нищо вътре в себе си. Всичко експлодира -удоволствието, срамът, възбудата – и свърших силно, дълбоко, докато погледът ми оставаше прикован в нейните очи. Дишах тежко, гърдите ми се вдигаха и спускаха, а Алекс изкара пръстите си и ги вдигна към устата ми.Без да се замислям, ги облизах, вкусът на собственото ми тяло изпълни устата ми. Очите ми все още бяха насочени към жената, която стоеше като сянка в тълпата. Усещах страх и възбуда едновременно. Беше ме видяла. Беше ме наблюдавала през цялото време.

————————-

VOTE AND COMMENT