*след две седмици*
Тези две седмици с Шон доста се сближихме. Пък и имаме общи интереси. И аз пея чат-пат, и свиря на пиано. Записахме чудесни мелодийки на китара и пиано, а Шон дори започна да пише песни по тях. И още нещо - и двамата харесвахме Хари Потър! Досега винаги бях мислела, че няма да срещна момче, фен на Хари Потър, но ето го и него, стои точно пред мен.
Тази вечер с Мадисън решихме да си направим парти с преспиване у тях. Странно ми беше да не съм с момчетата, но и с нея беше забавно. Гледахме страшни филми и пищяхме на всяка сцена, а родителите й ни постоянно ни правеха забележки. Докато Мадисън ми сплиташе косата ме попита:
- Е, какво става между теб и Шон?
- Нищо, хаха. Какво да става?
- О, стига. Постоянно си с него. Даже и на мен не обръщаш внимание вече.
- Не е вярно, Мадисън. Просто...той не знае къде се намира и го разкарвам насам натам пък и...се сближихме доста...
- Ауууу - погледна ме Мадисън с онзи поглед.
- Стигаааа - захилих се аз и започнахме бой с възглавници.
