С Шон излезнахмe навън.
- Искаш ли да отидем на рампата? - попита ме той.
- Да.
Мастото, което нарихме рампата, всъщност беше паркингът на един изоставен хипермаркет. Та той беше един от онези паркинги, които бяха на два или повече етажа. Този беше на два. И тъй като скейтърите се спускаха от втория етаж оттам беше дошло и името му. Качихме се на вторият етаж. Нямаше никого. Решихме да седнем на стълбите, които водеха към бившия авариен изход на хипермаркета. Аз седнах, а Шон отиде до аварийния изход.
- Заключен е - подсетих го.
- Да, знам, но не е това.
Видях как бръква някъде между вратата и стълбите и оттам извади някаква кутийка и една роза.
- В тълпата не успях да ти дам подаръка. Затова дойдохме тук. Заповядай.
- Много ти благодаря. - казах аз и го прегърнах.
Отворих кутийката. Вътре имаше сребърно колие, чието мънисто беше половин сърце.
- Да разбирам ли, че другата половина е у теб? - попитах го.
- Ами да - каза той, бръкна в джоба си и си извади ключовете. На ключодържателя му висеше другата половина от сърцето. Усмихнах се.
Той прибра ключовете и извади телефона си. Пусна една бавна песен и го остави на стълбите. След това ми подаде ръка:
- Един танц?
- С удоволствие. - отговорих и поех ръката му.
Застанахме в средата на паркинга. Той сложи ръце на кръста ми, а аз поставих моите на раменете му и танцувахме, танцувахме. Бяхме се прегърнали и се поклащахме лекичко. Не усетих колко време е минало, докато песента свърши. Тогава Шон хвана брадичката ми с една ръка и ме целуна.
