Когато Шон отиде да се къпе, аз седнах до Кам и го попитах:
- Е, какво си говорехте?
Той продължаваше да се смее.
- Хаха, наистина ли си помисли, че сме се сбили?! Уау, защо ме мислиш за толкова лош, хаха?!
- Все тая, пък и откъде да знам. Сутринта избухна и кой знае какво можеше да му направиш.
- Е да, знам че съм много силен и мускулест, но не съм чак толкова лош, хаха.
- Шон е по-висок от теб, не преигравай, хаха. Както и да е какво си говорехте.
- Нищо особено. Опознахме се. Той е добро момче.
-Наистина?!
- Ами да. Говорехме си и за теб. Каза, че си много забавна и хубава и много те харесвал.
Изчервих се. Камерън се захили:
- Ще се взимате ли?
- Млъквай, Кам!
- Хаха, е, как ще си празнуваш рождения ден?
След два дни имах рожден ден.
- Ами с вас, тук в къщата. Е, и Мадисън, разбира се. Ще поръчам пици и торта, ще украся и така.
- Дообре. Хей, наистина съжалявам за това сутринта. Беше права. Говорех за него без да го познавам. Той наистина е супер. Ще си отивате.
- Да, знам. Благодаря.
