Heroes of Olympus ( Fanfiction)

11

*Гледната точка на Мая*

Пак ни нападаха. И пак бяха великани. Огромни, дебели и грозни великани. Бяха трима. Единият всъщност беше доста хилав, необичайно за великан. Другият беше висок горе-долу колкото мен, явно беше дете великанче. Още отсега разбрах, че тези двамата ще са лесни. Но пролемът идваше в последниям великан...или великанка. Мама Великан си беше приблизително едра, а на всичкото отгоре носеше една огромна дървена бухалка, която размяташе заплашително. Всички извадихме мечовете и се втурнахме напред. Както си беше ясно, двамата малки великани ги оправихме още пет минути след идването им. Сега остана само майката. Тя замахна с бухалката си. Не уцели никоко, но когато удари земята всичко се разклати. Лио използва времето, в което великанката полагаше огромно усилие да вдигне бухалката отново във въздуха, и я запали. Просто от ръцете му се разхвърча огън и подпали бухалката. Великанката подскочи и сякаш се чудеше какво става. Тогава я нападнахме. Докато замахвах с меча започнах да си спомням. В главата ми връхлитаха спомени. Аз и Лио на плажа, на романтична вечеря и в битка. Навсякъде бяхме аз и Лио. Спомени от първия до последния ден. От запознанството до сближаването. Спомних си всичко. Знаех коя съм. Успяхме да повалим великанката и аз се втурнах към Лио. Буквално скочих върху него, крещейки "Спомних си!" Той ме завъртя във въздуха и се целунахме. А останалите лагерници започнаха да ръкопляскат.