Heroes of Olympus ( Fanfiction)

7

*Гледната точка на Мая*

Хирон реши, че тази вечер мога да остана да спя в хижата си, а именно - домът на децата на Посейдон. Бях огледала другите хижи. Вътре имаше по 20-30 човека. Колко ли братя и сестри имах аз? Когато влезнах в хижата обаче, видях че там е само Пърси.
- Здравей! - поздрави той. - Знам, че не си спомняш нищо. И така, онова там е стаята ти. - каза той и посочи в дъното на хижата.
- Да, мерси. Е, аз ще си лягам. Лека нощ!
- Лека и на теб.
Влязох в стаята си. В средата имаше голямо легло с много възглавници. Стените бяха в най-различни нюанси на синьото. На една от стените бяха закачени доста мечове, кинжали, брони и щитове. Приближих се до тях и ги огледах. Странно, но помнех датите в които съм ги добавила към колекцията си. На следващата стена имаше много снимки - на мен и компания...там бяха Пърси, Лио, Джейсън, момче, което беше с кози крака - сатир, едно момче с доста емо стил, русокосо момиче със сиви очи, много красива брюнетка, чернокожо момиче, един азиатец, момиче с буйна червена коса и още две момчета, навярно близнаци. Значи това бяха приятлите ми. Усетих стъпки към мен. Беше Пърси:
- Видях, че гледаш снимките. Е, това сме най-добрите ти приятели. Момичето с русата коса и сивите очи е Анабет, гаджето ми; сатирът Гроувър; тази е Пайпър, гаджето на Джейсън, когото разбрах че познаваш вече; това са Хейзъл и Франк от лагер " Юпитер";момчето с черните дрехи се казва Нико, той е...бисексуален и...ме харесва, но както и да е; тази с червената коса е Рейчъл - оракулът, а тези двамата са братята Стол - Конър и Травис.
С интерес гледах всички тези хора по снимките, но просто не ги помнех. Все пак изпитвах това чувство, което описа Джейсън - не ги помниш, но знаеш що са хора са. А всички тези бяха хора, за които си струва да умреш.