10

288 24 0
                                        

*Гледната точка на Лио*

Събудихме се така, както си бяхме легнали - прегърнати. Мая вече беше будна. Мислех си, че като се събуди ще се дръпне от мен, но явно не беше така. Дали си е спомнила нещо?
- Добро утро.
- Добро да е.
- Всъщност, досега мислих и реших да те питам нещо. - продължи тя, все още в прегръдките ми.
Знаех, какво ще ме пита. Беше умна, нямаше как да не се сети. И въпросът дойде:
- Как си изгубих паметта?
- Амии...аз....
- Лио, кажи ми. Искам да знам. Пък и може да си спомня нещо. - тя се отдръпна от мен.
- Добре, ами...имаше великани и...нападнаха ни...един те нападна в гръб и ти падна върху скала. Цялата беше в рани...е, сега вече ги няма благодарение на амброзията, но...падането беше тежко и ...тогава си загуби паметта.
Мая гледаше надолу.
- Значи, същото като в съня ми, само че е станало точно обратното? - попита.
- Ами, да.
Изведнъж, се чу сирена. И двамата подскочихме и се затичахме навън.

Heroes of Olympus ( Fanfiction)Onde histórias criam vida. Descubra agora