Изведнъж пламна огън, истински огън. Хората бягаха, а шатрите горяха. Всичко за секунди се обгърна в пламъци. Иън дръпна Мади към себе си, но изведнъж се появиха много странни хора пред тях. Заобиколи ги армия от около двайсет сенки иззад огъня. Когато се приближиха Мади ги зърна за миг и едва не изпищя. Беше чела легенди за тези същества през свободното си време просто от скука, но не вярваше в такива неща. Били са създавани, за да плашат хората. Наричаха се химери - полу хора, полу животни. Учените смесвали гени от хора и други странни и нежелани животни. Така са били създадени. Единият, който стоеше пред нея имаше зелена опашка с нещо като боздуган на върха й. Друг, имаше тигрови лапи обърнати нагоре във въздуха и стъпил на два човешки крака- отпред и отзад. Не четири крака както имат обикновените животни, а само два. Мади се ужаси. Не можеше да повярва, въпреки че ги виждаше със собствените си очи.
Иън пристъпи напред и незнайно от къде извади меч и започна да го размотава из ръцете си, усмихвайки се. Мади буквално се стъписа. Една химера, полу грифон, полу човек се хвърли към Иън, но замахвайки с меча си я разполови. Пристъпиха още химери напред и атакуваха, зъбейки се. Тези чудовища прииждаха. Колкото повече тела трупаше около себе си Иън, видя че толкова и идваха. Внезапно две от химерите, стоящи една до друга се сгромолясаха на земята. Отзад Мади разпозна две познати лица. Това бяха Джейсън и баща й. Майкъл погледна към Иън, който продължаваше да се бие, а после към дъщеря си. За миг той въздъхна, сякаш каза името й тихичко и след това се хвърли в боя.
Битката приключи. Нямаше ранени. Поне от добрите. След като се огледа за последно, Джейсън пусна оръжието си и тръгна с широка крачка към сестра си, като прескачаше всички трупове по пътя си. Като стигна при нея, той я прегърна и каза:
-Охх... Мади. Съжалявам. Само ако бяхме ти казали по-рано... Хайде да се прибираме у дома.
След тези думи тримата тръгнаха, но Мади се спря до Иън, обърна се към баща си и му проговори:
-Вие вървете. Аз ще дойда след мъничко.
Те тръгнаха, а Мади и Иън останаха отново сами. Огънят вече беше загаснал. Естествено, толкова кръв се проля, че го огаси.
-Благодаря господин Лийвър! Благодаря, че ме защитихте от химерите. -заяви равнодушно Мади.
-Знаете какво представляват химерите? - изненадано попита Иън.
- Да, чела съм легенди... знам. - отговори му тя.
-Госпожице Ралмайер, не бях сигурен дали ще узнаете, но... ние сме Убийци на химери. Излизаме измежду хората само по време на такива празнични събития. Някои от нас са се слели с хората и живеят в мир. Иначе живеем в друг свят, паралелен свят. Там нямаме Бог и не винаги живеем спокойно. Наричаме тези знаци инспигони. Показваме се тук рядко, не защото ни е срам или нещо подобно, а заради враговете ни. Не искаме да излагаме хората на опасности. - разказа й той.
-Убийци на химери... - повтори изумено Мади - Значи съществуват?!
-Да. Също така вярвам, че Вие сте една от нас, една от Убийците. Поне можете да бъдете, ако искате разбира се. Когато чух фамилията Ви се убедих в това. Родът Ралмайер е световно известен род на Убийци на химери. Всички ние го познаваме добре, учили сме за него. - завърши разказът си той.
В този момент се нададе писък, женски писък. Иън и Мади изтичаха на пътя и видяха една женска фигура на земята. До нея стоеше една оживяла химера. Изотзад профуча един меч и се заби точно в сърцето на съществото. Беше мечът на Майкъл. Когато се увери, че химерата вече не е жива, Мади отиде до жената, за да види дали е добре, но замръзна на място, като я погледна. Имаше бледо лице, а русата й коса падаше безжизнено около нея. Това бе майка й - Симон. Мади коленичи на земята и впери поглед в нея. Тялото беше отпуснато и безжизнено.
-Мамо! - тихо каза Мади - Мамо!!- повтори тя с ужасяващ крясък.
Джейсън и Майкъл я заобиколиха. Баща й падна на колене и прегърна жена си, казвайки тихо името й.
-Би ли завел Мади и Лиса у дома? - рече Джейсън на другото момче. - Те ще ти покажат пътя.
След това клекна до майка си и очите му започнаха да се насълзяват.
-Елате госпожице Ралмайер. Да намерим сестра Ви. - каза Иън.
-Сбогом мамо. - бяха прощалните думи на Мади - Обичам те. Винаги ще бъдеш в сърцето ми, но то никога няма да е така пълно с любовта ти, както бе докато беше с мен. Ще ми липсваш.
След думите си тя стана и с Иън тръгнаха да търсят Лиса. Не можеше да спре да плаче. Този спомен е най-тежкия , който някога ще запомни, а тя трябва да го запомни, за да може да си отмъсти. Това се мотаеше из главата й докато търсеха под дърво и камък малката й сестричка. Обаче Лиса се появи най-изненадващо от нищото:
-Хей Мади, какво стана? Къде са всички? - бяха първите думи на Лиса
Не знаейки как да й обясни всичко случило се тази вечер, Мади просто каза:
-Лис, хайде да се прибираме. Сигурно Дика е гладна. Да я нахраним, а?
-Добре!- отвърна момичето.
По-късно, когато вече стигнаха имението Ралмайер, Иън се бе настанил на стълбите пред вратата към коридора. Мади излезе от една стая носейки две чаши с чай. Като се приближи до момчето тя му подаде едната чаша и седна до него.
-Лиса заспа. - каза тя - Как да й обясня всичко? Тя е само на дванайсет години.
-Недейте. Така или иначе като навърши пълнолетие, ако е родена за Убиец ще разбере. - посъветва я Иън.
След няколко минути мълчание Мади заговори първа:
-Реших да стана Убиец на химери.
-Уау... толкова бързо. Ще се наложи да потърпите още. Трябва да сте навършили осемнайсет години. - засмя се Иън.
-Тоест след две седмици. - усмихна му се Мади - Вие навършили ли сте пълнолетие?
-Да,аз... станах по-рано Убиец. Родителите ми загинаха когато бях малък и трябваше да продължа напред сам. Бях принуден да го направя, но Вие имате избор. Обмислете го добре. Не е задължително при навършване на пълнолетие, но тогава човекът се счита, че може да взима важни решения и не би приел Убийците и химерите на шега. - отговори той като се зачерви лекичко - Тъй като фестивалът свърши, ще трябва да се връщам в моя свят, но Ви обещавам, че от време на време ще ви посещавам. Кажете на баща си ако наистина искате да станете част от този свят. Той знае какво да направи.
-Едва ли му е до моите желания сега. - каза Мади свеждайки глава надолу. За да я ободри той й се усмихна и каза:
-Поне би Ви изслушал. Знаете ли, следващия път като ви дойда на гости ще Ви посвиря на флейтата си, ако искате..?
Казвайки това Мади се обърна към него и попита:
-Вие свирите на флейта?
-Да... - отговори той.
-Това е страхотно! Аз... обожавам музиката. - побърза да спомене Мади. - Също така, според брат ми мога да пея прекрасно, но не съм сигурна колко може да се вярва на думите му.
-Това е великолепно. Ще ми попеете някой път. - отговори Иън. Когато го каза той впи очи в нейните и се усмихна. - Трябва да вървя. Вземете това от мен. - той й подаде една гривна, ръчно изработена с висулка на Ангел - Подарък за рожденния Ви ден. Направих я след като се видяхме за първи път. Вярвах, че отново ще Ви срещна, за да Ви го дам.
Закачи гривната на китката й и каза:
-Довиждане госпожице Ралмайер. - миг по-късно той изчезна.
Дика дойде при нея и се сгуши. Мади я погали и вдигна глава към небето. Може би щеше да я чуе, затова тя каза:
-Довиждане господин Лийвър.
Казвайки това тя си пое дълбоко въздух и бавно го издиша. Погледна към Ангелчето на гривната. След това затвори очи, отново вдигна глава и се замисли.
