Животът на Виктория Ресински
-Мама, мама, Анастасия снова взяла мою куклу!
-О, Виктория, сейчас буду говорить с ней ... Анастасия, иди сюда немедленно! Возвращай игрушку сестры!
-Но мама! Она заставляет меня нервничать!
-Девочки, девочки, что здесь происходит?
Виктория Ресински както всяко малко петгодишно момиче обичаше да си играе. Е, сега също обича, но ако играчките са ками, саби, пистолети и други оръжия. Сега може да разглоби руският девет-милиметров пистолет с име „Черният бързолет" и да го сглоби за по-малко от две минути. Преди петнадесет години обаче тя дори не познавеше оръжията и войната. Ето и историята, предадена от мен за моята най-добра приятелка.
Майка й се казваше Елена, красива жена - мундан, а баща й - Владимир, силен и мистериозен мъж. Сблъскали се преди двайсетина години в Москва в магазин „Дом за книги" на улица Новий Арбат 8. Това започнало когато за пръв път се блъснали в един щанд с книги. Всъщност Владимир съборил щанда, а Лена се спънала в книгите на земята и паднала върху Влад. Това било тяхната първа среща. Всяка седмица по едно и също време, на едно и също място се срещали на масичката в секцията „Място за моментно четене на книги". Той четял книги, които за нея изглеждали твърде скучни, а тя - приключенски. Един ден обаче Влад не дошъл. Лена се притеснила и полюбопитствала какви са „толкова интересните" книги, които той чел. Видяла в една от любимите му книги силни мъже с татуировки и кинжали, биещи се със странни същества. Казала си, че като го види, ще го поразпита, затова решила да купи книгата.
Три седмици минали, но от Влад нямало ни вест, ни кост. Един ден го засякла по една от тихите улички на Ленинград, днешния Санкт Петербург. Бил е облечен в черно - черни обувки, черни панталони и, разбира се, черно палто дълго до коленете му. От колана му проблясваше нещо сребристо. Тя го проследила до една кръчма и го изгубила. След няколко минути той я пресрещнал на улицата. Лена се изчервила, а той я погледнал с изненада. Попитал я какво прави из тези бедни на живот улици. Тя извадила книгата от чантата си и му я връчила, настоявайки за отговори. Влад тъкмо щял да отговори и видял зад младата жена две - три или повече химери. Настанал хаос! Както всички се досещате следва една доста успорвана битка. За нещастие обаче Лена станала свидетел на всичко това. Поради една доста силна атака Влад не успял да я предупреди да залегне и тя пострадала наистина тежко. Тогава той се вбесил и изприщил цялата си останала енергия, разбивайки врага. След като успял да ги победи, приклекнал до Елена, за да види състоянието и. Тя бе изпаднала в безсъзнание. Той я взел и я завел в болницата.
Дни наред я посещавал в болницата, питал я как е и игнорирал въпросите и за случката преди дни на улицата. Била е твърде изтощена, за да й стовари истината и то в болницата. Но Лена е инат, и няма съмнение в това. Също както майка й, баба й, прабаба й и така нататък. Така Владимир бил поставен в неудобната ситуация да обяснява всичко - за Убийците, инспигоните, чудовищата и прочие. Разкрил й всичко което знае. Тя обаче изобщо не се учудила. Казала му, че бившият й съпруг бил Убиец. Странно нали? Всякаш тази жена привлича само мъже свързани с доживотни неприятности. На всичко отгоре Елена се е била отказала да се бие и е изпуснала новостите около мистичния им свят и спряла да си вре носа в тези работи. Също така има и дъщеря - Анастасия на около две годинки. Владимир бил доста изненадан. Той изобщо си нямаше и на представа за това. Тя му показа някои белези и останали части от знаците.
В последствие на няколко дни Елена е оправила и те започнали да излизат насериозно. Те били наистина сладка двойка. Сякаш са създадени да се срещнат и да заживеят заедно. Влюбили се и след около месец се оженили. Естествено Ана била най - сладката шаферка. Защо ли? Може би защото е прихванала доста количетво от красотата на майка си. Условието на Елена било, че ще бъдат заедно, но никога не би направила отново грешката да бъде истински Убиец. Искала само да живее мирен и кротък живот, поне доколкото е възможно, и да отгледат детето си в нормален свят. Затова и Влад се отказал от битките, за да не застрашава живота на семейството. От друга страна той приел Ана като своя дъщеря. Година след брака им се родило едно момиченце с рижава косичка и сиви очички. Така Анастасия станала кака на нашата главна героиня в тази глава - Виктория Ресински.
Тори прекарваше много време в библиотеките, четейки книги, обогатявайки езика си и създавайки приятелства, колкото и малко да били те. Беше много ученолюбива и не ходеше на училище, нито тя, нито Ани. Те узнаха може би твърде рано за Убийците и за същността на значението им на този свят. Ето защо баща им ги подготвяше за бъдещето им. Бъдеще пълно с приключения, забавления и малко опасности. Всъщност опасностите зависят от това с какво се забъркаш. Той ги учеше на всичко - да се бият, да се защитават. Майка им беше тази която ги образова. Показа на Виктория колко красота може да бъде предадена чрез думите в една книга. Разкри й вълшебствата, които книгите показват и мистичните места, които могат да бъдат и забавни и зловещи. Научи я на родният им език - руски, после испански и английски. Но Тори не се задоволяваше с това. Тя започна да изучава съвсем сама и други езици по простата причина, че нямаше кой да я обучава. Започна с немски, после се прехвърли на френски и накрая се зае с италианския. Казвам Ви, тя е доста упорита щом се отнася до обноски. Понякога може да бъде твърде прецизна в някои неща, а друг път да ги прави набързо, набързо. Все пак битките срещу сестра й вървят също много добре. Те по принцип винаги спорят за нещо, но когато са с оръжия в ръка са доста по - убедителни. Естествено, Ани я биеше почти всеки път, но Ресински не се даваше лесно. Беше научила за битките, че който и да е опонента й не бива да се спира пред нищо за да сломи духа му.
След това дойдоха дните, през които Тори започна драстично да побеждава, променяйки всеки път стила си на битка, за да е почти невъзможно сестра й да отгатне ходовете й. Беше обаче страшно добра с оцелването на мишените в двора. Най - много обаче ценеше своето любимо оръжие, пистолетът „Леона", подарък от баща й за десетия й рожден ден . С този пистолет тя никога не пропускаше целта си.
Когато навърши петнайсет , злощастен инцидент отне живота на родителите й и момичето избяга от дома си. Не можеше да понесе да живее в такава голяма и същевременно празна къща. Доколкото Ани, е , никой не знаеше какво се е случило с нея. Последно беше видяна на погребението на Влад и Елена и до там. Виктория се скиташе първите няколко дни сама из улиците на Санкт Петербург. Повтаряше си, че ако беше отишла с тях можеше да им помогне, да ги спаси и нямаше да се стигне до смърт. Намери си квартира и работа и започна да си живее мирно и кротко. Тази квартира обаче не беше случайност, защото я намери прекалено бързо. Всичко бе подготвено за нея от майка й. Лена знаеше, че все някога децата й ще останат сами. Затова се бе подготвила да им помогне дори и от отвъдното.
Един ден, след като Виктория се върна от работа намери една много стара и покрита с паяжини книга в килера. Това беше завещанието от майка й. След като я взе, книгата излъчи мигновена светлина. Тя проговори:
Малка още си ти,
усърдно тренирай
и за битки се подготви
тежки теб те очакват
смъртта още е далеч,
за това да не иде реч.
Силна бъди
И старай се ти!
Ресински реши да послуша книгата и тръгна на пътешествие. Обикаляше из целия свят в търсене на други като нея. Никога не се задържаше на едно място за повече от седмица. Сменяше квартирите постоянно , защото нещо все не й харесваше. Тренираше и се подготвяше. Трудно се сприятеляваше с хората.
След няколко години странстване Ресински вече беше пълнолетна. Не че и досега не взимаше решенията си сама. Така тя официално стана Убиец на химери с церемония, на която присъстваха малкото приятели на Тори. Джейсън също беше там. Те бяха заедно. Той бе по - голям от нея и вече бе Убиец. Те имаха големи симпатии един към друг - бяха влюбени. Срещнали се два месеца преди осемнайстия рожден ден на Виктория по време на битка за спасяването на една голяма жилищна сграда от срутване, нападната от химери. Били поканени от самия президент на Австрия в столицата Виена на бал, посветен на всички, които са помогнали за спасяването на хората и за да им връчи награди. Но три месеца след това, тя го зарязала и отпътувала надалече. Тя не би могла никога да си намери свестен приятел без да се ядосват взаимно.
Така се установила отново в Санкт Петербург и година по - късно открила къде бе сложила книгата. Този път тя гласеше следното:
Шест някога били,
но три останали са само.
Горди, Мощни и Велики:
Стоукън, Ралмайер и Ресински.
На всеки петстотин години
герой се появява
и света спасява
от зло, надигащо се в земните недра.
Силен си ти, да знаеш
недей тук да се маеш.
Тази книга се бори-
отваря се само от герои.
Тя се сетила за фамилията Ралмайер. Джейсън й пишеше всяка седмица през първите два месеца без да се отказваше. Чудеше се от къде ли знае адреса й. От друга страна, тя без да ги отваря ги изхвърляше в камината в дома й. След това се примирила и се стегнала багажа. За съжаление тя не знаеше къде беше отседнал той и се наложи да отиде при една вещица, на име Джесика Куин, най - могъщата вещица, която също живееше мирен живот в Санкт Петербург. Те били добри приятелки още от едно време. Джесика й разказа за мрака, който наближаваше с всяка изминала минута и че всъщност трябва да търси Мадисън Ралмайер, сестрата на бившия й. Колкото и да не й беше приятно където е сестра му, там щеше да бъде и той - Ню Орлиънс. Ето как Виктория Ресински се качи на самолета от Санкт Петербург за Ню Орлиънс и потегли. За нещастие обаче видя, че се бе появила гъста мъгла. Чу се силен трясък.
Тя се събуди на едно легло. Огледа се наоколо и видя, че беше вързана със системи. Осъзна, че всъщност се намираше в болнична стая. Не си спомняше какво точно се бе случило преди да попита лекаря, който току що бе влезнал в стаята. Разбра че беше претърпяла самолетна катастрофа. Три дни стоя и я лекуваха. Когато се почувства по - добре реши да излезе малко навън и да се поразходи на чист въздух. Така и направи. На връщане седна на пейката пред болницата и се замисли къде е и накъде трябва да продължи. Изведнъж тя се обърна и видя Джейсън пред себе си. До него стоеше момиче, малко по - ниско от него. Можеше да се каже, че са роднини!? Роднини!?? Това беше Мадисън.
От тук нататък съм сигурна, че всички вие знаете какво се случи нататък. Това беше животът на Виктория Ресински досега.
