Докато тичаше зърна него - Иън, приближаващ се към нея и естествено- усмихвайки се. От друга страна, тя сякаш се отдалечаваше от него. Изведнъж Мади потъна в мрак. Всичко около нея бе тъмно. Към хоризонта, някъде из тъмнината видя късче светлина и се отправи към нея. Тя излезе от тази черна бездна, в която се намираше до сега и вече стоеше сред една джунгла. Видя пред себе си Иън, който протягаше ръка към нея и викаше „Пази се!". Зад момичето се появи тъмна сянка, която я хвана за рамото.
Мади изпищя и се събуди. Това беше странно, сънуваше Иън от както се разделиха, тоест три дни - беше заедно с него, разхождаха се, говореха си и се смееха, а накрая нещо им попречва да са заедно и тя се събужда. Може би смъртта на майка й я разстройваше, липсваше й близостта и дори загрижеността на нейната мила майчица. Беше полунощ и Мади реши да пребърка хладилника в кухнята и да си измъкне нещо за хапване. За нещастие обаче се натъкна на своя мил брат- клюкар- Джейсън, което не трябваше да се случва. Тя се скри зад дивана и зачака ... После докато леко се изправяше видя две очи вперени в нея. Стряскайки се, тя се наведе надолу, за да се скрие. За щастие успя. Явно той не я видя, защото се обърна и си пое към стаята. Мади се изправи спокойно, отдъхна си и тръгна да си ляга. Така и остана гладна.
На сутринта слезе долу за закуска и видя как баща й прави палачинки. Мади седна и зачака. Липсата на майка й се усещаше навсякъде. Дори трябваше да яде изгорелите палачинки на баща си, не че не можеше да си ги направи сама. Още не бе казала на Майкъл, че иска да стане Убиец на химери. Имаше толкова много въпроси, като например каква е разликата между това да бъдеш човек и Убиец - дали те живеят стотици години, какво са сторили, че да ги преследват чудовища, дали решението да стане една от тях е правилно, какво я очаква ако тръгне по този път. Баща й я прекъсна от тези мисли:
-Миличка, какво има? Няма ли да закусваш?
Тя се огледа наоколо. Всяка сутрин в кухнята цареше веселие, а сега- всички бяха вперили очи в Мади. Всички с изключение на Джейсън, който тихомълком си пиеше чая.
-Тате, не я притеснявай. По-добре погледни палачинките, че пак ще изгорят - каза с лека насмешка брат й.
В този миг Майкъл подскочи и се втурна към тигана. Мади вдигна глава и каза:
-Няма проблем. Извинете ме, изгубих апетит. Ще се кача в стаята си.
Заизкачва се по стълбите и миг по-късно беше извън погледа на Джейсън, който скришом я поглеждаше от време на време.
След около половин час се почука на вратата й. Мади стана, и като отвори видя брат си да стои пред вратата.
-Какво искаш? - попита тя.
-Искам да поговорим.
-За какво?
-За теб. - той прозвуча загрижено.
Наистина, тези дни той рядко казваше нещо. Но сега определено звучеше загрижен.
-Добре. Влез.
Джейсън влезе и седна на леглото. Мади затвори вратата, отиде до прозореца и се загледа навън. Беше слънчев септемврийски ден. Фестивалът вече бе отминал, както и следите от нападението. Много хора загинаха в този ден, много невинни хора. Тези три отминали дни бяха много тежки за Мади. Всеки път когато тя погледнеше към прозореца виждаше хората в черно, вървейки редом до ковчезите на мъртвите си роднини от онзи ден. Помисли си и за погребението на майка си, което щеше да се състои следобед.
Брат й я погледна замислено и за да я разсее от мислите й заговори:
-Мад, виж, знам че много ти се събра, наскоро, ... но искам да поговорим. Мисля, че нещо те притеснява и не искаш да го споделиш с баща ни. Кажи ми, моля те.
Мади се зачуди как така от устата на брат й могат да излязат толкова мили думи. Затова тя се обърна към него зачудено.
-Джей, добре ли си?
-Да, защо?
-Ами държиш се много мило, а това не е присъщо за теб.
-Какво, не мога ли да се държа мило?
-Хмм ... не съм сигурна! Да не би да искаш някаква услуга от мен?
-Нищо подобно! Държа се мило, защото искам да ти помогна. Знам, че има нещо. Кажи ми.
-Нямам нищо за казване!
-Не ти вярвам. Видях те миналата нощ. Криеше се от мен, в кухнята, но аз те видях. Защо?
-Защото, скъпи братко, огладнях! Това достатъчно ли беше? И да не съм на разпит?
-Първо не си на разпит, второ не е достатъчно и трето - защо ще се криеш от мен, за да не те видя само защото си гладна? Няма логика.
Мади се приближи и седна до брат си. Изглежда наистина му пукаше за нея. Затова тя реши да му каже нещо, за да я остави намира:
-Ох ... извинявай. Просто напоследък не съм спала много. Сънувам ... ами ... един и същи сън всяка вечер от нощта на фестивала.
Сякаш съжаляваше, че му казва, но от друга страна малко й поолекна.
-Какъв сън
-Няма значение!
-Мади...?
-Казах ти няма значение! Сега ме остави сама. Трябва да се подготвя за погребението.
-Не! Погребението ще почака! Кажи ми какво сънуваш? Веднага!!
Джейсън говореше като напълно нов човек. Това озадачи Мади. Ама много. Знаеше, че трябва да го изхвърли от стаята си, и можеше, но се чувстваше сигурна, че да му каже ще е правилно.
-Добре. Но ми обещай да не казваш нищо на никого. Включително и на баща ни.
-Обещавам ти!
-Започнах да сънувам един и същи сън от вечерта, случката по време на фестивала. Лутам се и се скитам. След това изведнъж всичко става тъмно, виждам някакъв къс светлина и тръгвам към него. После се озовавам в една джунгла и една ръка ме хваща за рамото. Като се обърна виждам сянка, не знам може би някакъв черен дух. И после се събуждам.
Когато чу „черен дух" Джейсън потръпна. В лицето му Мади четеше истински страх. Страх, който не беше виждала никога у него. Тя го попита:
-Какво има? Изглеждаш сякаш си видял призрак.
-Ами... тази сянка... аз... - но Мади го прекъсна:
-Какво? Знаеш ли кой е?
-Не съм много сигурен, но мисля че някой се опитва да се свърже с теб.
-Кой, по дяволите?!? Може би иска да ме убие?
-Не знам Мад, но трябва да разберем.
-Да разберем? Но как?
-В библиотеката, сигурен съм че ще открием информация за всичко случващо се.
