Damn fate

Prologue

В мрака блещукаха милиарди звезди и украсяваха небето. Птичи песни огласяха цялото пространство, напомняйки, че вече бе пролет и наближаваше лятото. Подухваше лек ветрец и листата на дърветата шумоляха.В крайните квартали градът отдавна бе заспал. В източната част на града бе доста приятно местенце. Къщи, наредени успоредно една на друга в някаква странна композиция. Всяка една бе красива, а някои от тях - огромни, цели имения. Тази на семейство Томлинсън не бе една от тях. Бе средно голяма, с голяма градина, която бе пълна с цветя, които даряваха нощта с благоуханието си. В цялата къща бе тихо и тъмно, освен в най-крайната стая в коридора на втория етаж - там имаше някаква мъждива светлинка. Ако се заслушаш внимателно би успял да чуеш единствено тихия плач на едно момченце, събудило се за пореден път от кошмар. Ако решиш да надникнеш в стаята ще забележиш, че тя е чиста и подредена, а после, щом спреш погледа си на него, ще го видиш как е свило коленете си към гърдите, прихванало ги с ръце и отпуснало кестенявата си коса върху коленете. И това бе почти всяка нощ. Кошмарите, представляващи повторни действия от реалността, не оставяха малкия Луи да се наспи. Тази нощ бе сънувал сцена, разиграна пред неговите чисти и невинни, детски очи, в които ако се вгледаш, би видял единствено болка, преди около седмица. Сънят му напомни за един от обичайните скандали между родителите му. Спомни си пороя от ругатни между двамата родители , а после и как майка му зашлевява шамар на баща му, а в неговите тъмни очи, пълни със злоба, се чете гняв и готовност да отвърнне, но щом чува плача на сина си се спира, просто отива при него и го гушва. Спомни си как баща му му даде една кутийка, с на която съдържанието не бе наясно дори самия Луи, тъй като по незнайни причини, реши да не я отваря, а я мушна в джобчето на панталонките си. След това си спомни как баща му му прошепна, че го обича и го целуна по челото, накрая просто взе ключовете за колата и излезна. А майка му, продължаваше да плаче, седнала на удобния диван. Луи си спомни как отива при нея и я прегръща. А сънят на малкото момченце му припомни само началото, в момента, свит върху леглото, той си припомни и как точно след това излизане на баща му, той повече не се върна, припомни си погребението, на този човек, който той толкова много обичаше. Въпреки всички скандали, въпреки всичко, Луи обичаше родителите си, мразеше само факта, че те не умееха да се разбират. След това се сети за състоянието на вече психично болната си майка, която в момента спеше, привидно спокойно, благодарение на приспивателните, които изпи. Ако останеш в стаята, незабелязано, след известно време ще видиш синеочко заспал, изморен от плача си. Но по-добре не се заслушвай в тишината, за да не те подтикне любопитството след това да проследиш плача, който си чул, защото не би издържал да го гледаш така, а отидеш ли да го гушнеш, за да го успокоиш, ще се вгледаш в красивите му очи. Но по-добре не го прави, защото ще видиш цялата тъга и болка, която несправедливата съдба е стоварила на раменете му, непосилни да понесат такъв товар. Но все пак той някак си успява да се справи с него. А ако това се случи, дори без да знаеш историята му, без да знаеш за кошмарите, които неканени го навестяват всяка нощ, помни, че сърцето ти ще се свие от болка ..