Damn fate

Chapter 4

Луи забеляза приближаващата го женска фигура и като истински джентълмен стана, дръпна единия стол малко назад, показвайки й нейното място. Той беше облечен с тъмни дънки, тъмносиня риза, която подчертаваше цвета на очите му, и черни обувки. Томлинсън бе с усмивка на лице. Малко крива, малко нестандартна и малко пресилена, но беше една от малкото истински усмивки, които Луи бе правил последните няколко години.

- Добър вечер, г-це Тачър. – поздрави той и се настани на своето място.

- Нека преминем на „ти". – усмихна се топло Кейт. – Как си Луи? – попита тя и го гледаше право в очите.

- Добре. А ти как си Кейти? – на свой ред попита и Луи, чувствайки се длъжен да го направи. 

Опитваше се да свикне с факта, че си е дал свобода, но в крайна сметка реши, че днес ще бъде онзи Луи, безгрижния и отдаден на собствените си емоции Луи, който не мисли за това какво би се случило всеки момент или какво е станало преди. Все пак това, което е станало не може да се поправи. Луи реши, че няма да проваля и бъдещето си, заради ужасното си минало. А ако тази вечер не се случеше нищо лошо, то синеочко взе решение да се промени и за в бъдеще. Щеше да се държи нормално с хората и нямаше да ги отблъсква. Щеше да се усмихва и да си позволява да чувства. Да, ще му бъде много трудно, но той ще се научи да чувства. Прочисти мисълта си от всички спомени, от работните срещи и делови отношения, от всичко останало, опитвайки се да насочи цялото си внимание върху приятната вечеря.

- Объркана. – отговори тя честно и прехапа устната си, премисляйки как да зададе следващите си въпроси. А тя имаше цял списък в главата си.

- Вече поръчах, надявам се нямаш против. – отново опит за усмивка, този път по сполучлив. Все някога щеше да успее. С малко усилия и честа практика всичко щеше да бъде в реда на нещата.

- Не. – отговори на въпроса му тя. – Какво ще вечеряме?

- Спагети. – отговори Луи и се почеса по тила.

-Добрем. – Кейт искаше да каже толкова много неща, но не се сещаше как да започне. 

Дали той би се обидил? Ами ако той избяга и тя не го види повече? В него имаше нещо, което силно я привличаше. Той бе красив, с дълбоки сини очи, мистериозен и потаен. Всякаш всичко около него бе една тайна, а той самият бе обграден от стени, пречещи на всеки, който се опита да го опознае. Но Кейтлин нямаше намерение да се отказва. Тя щеше да срути тази стена, пък дори и да й се налага да го прави тухла по тухла.