Damn fate

Chapter 6

Един месец. Точно толкова мина откакто Луи реши да започне нов живот, оставяйки миналото някъде в бездната на забравата. От тогава до ден днешен Луи и Кейтлин излизаха доста често, вечеряха заедно, разхождаха се, разговаряха един за друг, но никой не говореше и не питаше за миналото. Кейтлин все още гореше от желание да разбере какво точно му има на Луи, но и тя самата забеляза промяната в него от първия ден, в който го срещна, и човекът, в който се е превърнал сега. Затова и не го разпитваше. Не искаше старият Луи Томлинсън да се завърне и да започне да я игнорира отново. Тя много се радваше на компанията му – беше й забавно и приятно. Той беше мил, грижовен, нежен и винаги знаеше кога какво точно да каже. Кейти започна да свиква с присъствието му наоколо. Всеки път щом го видеше, усмивка озаряваше лицето й, а в очите й се появяваше едно блясъче, което никой друг не можеше да изрисува там.

Луи от своя страна все още си повтаряше, че с нея са само приятели, макар и отдавна да бе усетил онова различно чувство, което се появяваше щом я види. Онова свиване в стомаха от притеснение да не би да каже нещо погрешно, дали изглежда достатъчно добре. Забързания ритъм на сърцето му, щом тя е прекалено близко до него. Как неволно се усмихваше при спомена за нея. Луи Томлинсън, безчувственият и до сега вечно самотният синеочко, за пръв път изпитваше чувството любов.

В онзи ден, в който Луи изхвърли последния подарък от баща си, Кейт му се обади, обяснявайки му как не успяла да си намери телефона, а той бил някъде под дивана. Накара го да се усмихне и да забрави за всичко, а след това излезнаха и се забавляваха.

Днес отново щяха да се видят. След работния ден Луи се качи в колата си и потегли към апартамента на Тачър, която беше в отпуск за известно време. Подмина един цветарски магазин, но се загледа в него. На следващия светофар Луи направи обратен завой и спря пред същия магазин. До сега не й бе купувал нищо, но в момента изпита желанието да й купи букет цветя. Това щеше да бъде повод за една нейна усмивка повече. Луи осъзна, че иска да я вижда как се усмихва и че иска точно той да бъде човекът, който да е причината за тази ослепителна усмивка. Точно тогава той най-накрая проумя, че беше влюбен. Да, нещо толкова малко успя да го накара да се осъзнае. Но до сега той бе разрбал, че обича да чува смеха й, че може да я слуша с часове и да не му омръзне, че от нея може да чуе една и съща история, разказана 5 пъти, и пак да слуша с интерес, че тя е неговата първа истинска любов.