- Обичам го, Дан, чу ли ме? Казах ти, че го обичам. – крещеше през сълзи Кейтлин, пиейки поредната чашка уиски.
- Не можеш да го обичаш, по дяволите, не трябва! – извика вече ядосан Дан и удари стената с юмрука си. Кокалчетата на ръцете му почервеняха.
От както беше с нея слушаше само това. Беше му омръзнало. Така му се искаше тя да обича него така, но каквото и да правеше не се получаваше.
- Отивам при него. – каза решена Кейт и стана от леглото, на което бе седнала. Тялото й се поулюля, но тя успя да запази развновесие и излезна през вратата.
Дан все още стоеше на едно и също място, всякаш не бе чул казаното. След няколко секунди се осъзна и тръгна след нея.
- Отиваш при онзи убиец ли? – попита той с горчивина в гласа си, като я беше хванал за лакътя.
- Отивам при единствения човек, когото обичам. – отвърна през сълзи зеленоочката.
- Той не те заслужава. – извика мъжът обратно.
- Нито пък ти. – рече Кейт и се отскубна от хватката му, след което слезна пред блока.
Звънна на една фирма за таксита, подаде адреса и зачака. Стана й студено, а тя бе само по късите панталонки, с които седеше само у дома си, и черен потник . Нямаше намерение да се връща и да губи време, преобличайки се. Бе изгубила вече цял месец.
Кейт се качи в таксито и съобщи адреса на шофьора.
Дан блъскаше и хвърляше различни предмети по стената. В крайна сметка реши, че трябва да се напие по повод загубата на любовта. Отиде и изкара единственото шише с водка, което намери и започна да пие направо от бутилката, а след това излезна от апартамента.
- Лу! – викаше Кейтлин и блъскаше по вратата. Натисна звънеца и отново започна да тропа. – Отвори ми, Луи. – извика отново и сълзите се стекоха от очите й за пореден път.
KAMU SEDANG MEMBACA
Damn fate
Fiksi PenggemarЛуи Томлинсън - той бе момче с ужасна история, което бе твърдо решено да загърби миналото и да промени своята съдба. Кейтлин Тачър - тя бе позитивина и амбициозна, с перфектен живот. Тяхната съдба - тя бе предначертана от самото им раждане ..