Damn fate

Epilogue

- Обичам го, Дан, чу ли ме? Казах ти, че го обичам. – крещеше през сълзи Кейтлин, пиейки поредната чашка уиски.

- Не можеш да го обичаш, по дяволите, не трябва! – извика вече ядосан Дан и удари стената с юмрука си. Кокалчетата на ръцете му почервеняха.

От както беше с нея слушаше само това. Беше му омръзнало. Така му се искаше тя да обича него така, но каквото и да правеше не се получаваше.

- Отивам при него. – каза решена Кейт и стана от леглото, на което бе седнала. Тялото й се поулюля, но тя успя да запази развновесие и излезна през вратата.

Дан все още стоеше на едно и също място, всякаш не бе чул казаното. След няколко секунди се осъзна и тръгна след нея.

- Отиваш при онзи убиец ли? – попита той с горчивина в гласа си, като я беше хванал за лакътя.

- Отивам при единствения човек, когото обичам. – отвърна през сълзи зеленоочката.

- Той не те заслужава. – извика мъжът обратно.

- Нито пък ти. – рече Кейт и се отскубна от хватката му, след което слезна пред блока.

Звънна на една фирма за таксита, подаде адреса и зачака. Стана й студено, а тя бе само по късите панталонки, с които седеше само у дома си, и черен потник . Нямаше намерение да се връща и да губи време, преобличайки се. Бе изгубила вече цял месец.

Кейт се качи в таксито и съобщи адреса на шофьора.

Дан блъскаше и хвърляше различни предмети по стената. В крайна сметка реши, че трябва да се напие по повод загубата на любовта. Отиде и изкара единственото шише с водка, което намери и започна да пие направо от бутилката, а след това излезна от апартамента.

- Лу! – викаше Кейтлин и блъскаше по вратата. Натисна звънеца и отново започна да тропа. – Отвори ми, Луи. – извика отново и сълзите се стекоха от очите й за пореден път.