You gotta be mine

Глава 1 - Част №2

След като се чудих горе-долу пет минути, реших да отвърна на д-р Перейра.

- Добре, както кажете... слушам Ви.

- Но тази тема засяга лично теб. Ако не възразяваш, да излезем на коридора или да отидем в кабинета ми? – каза спокойно професорът.

- Няма значение. – отвърнах аз.

- Добре, за по – спокойно да отидем в кабинета ми. След малко ще дават обяда, да не ни безпокоят.

- ОК. – бях кратка.

На път към кабинета срещнахме д-р Гонзалес от втория етаж. Или както всички тук го наричаме – „Papai". Или това е баща на португалски. Защо го наричаме така ли...?

- Перррейра? Как си? – каза шеговито д-р Гонзалес.

- Добре съм, ти?

- И аз така... Дойдох да взема колегата Алмейда. Вече, когато не мога да го намера го търся тук. Не мога да разбера... приятелка ли си има или просто обикаля.

- Хахах. Мисля, че скоро ще си има приятелка, Гонзалес.

- Трябва да си поговоря с него. Не ми споделя. Питам, питам... нищо.

- Такива са младите... – каза професорът и си взе дълбоко дъх.

- Да, приятелю... такива са... Вие накъде? При пациент ли? Или ще говорите за Испания? – попита д-р Гонзалес.

- Ще говорим за Испания. Да видим какво ще каже г-ца, бъдещ лекар.

- Мануела... виж мила... Испания е голяма възможност. Не я пропускай. Само това ще ти кажа. Сега отивам да изведа онзи своенрав човечец, че и аз трябва да говоря с Густаво по тази тема. Е, хайде после ще се видим. – каза д-р Гонзалес, потупвайки ме по рамото и тръгна по коридора.

... Останах вцепенена. Испания? Аз? Защо?

Професорът ме погледна и видя жалния ми поглед.

- Хайде, Мануела! Давай го по-ведро. – каза той.

- Но професоре, аз...

- ... Момент! Да влезем и ще се разберем.

Влязохме в кабинета му и той каза да седна. Настаних се срещу него и започнах нервно да потропвам с крак.

- Виж... Мануела... Знаеш, че във всеки град, държава, обучението е различно. На места то е разположено на най-ниското ниво, дори липсва... а на места не можеш и да си помислиш да учиш, защото е скъпо, някой трябва да те подкрепя. Не може, сама не става. Или трябва да си наследница на неземно богатство, което ще стигне и за внуците ти, или трябва да си от „аристокрацията". И не, нямам предвид „да имаш връзки"... искам да кажа, че трябват много пари. Дори само един семестър идва доста солено за чевек от средната класа.