You gotta be mine

Глава 1 - Част №4

E... пристигнах. Слязох от автобуса и се насочих към жилището, в което живеехме с моята приятелка. Кварталът ни е добър, не е кой знае какво, но поне е спокойно. Има къде-къде по-лоши места. Рио е като всеки друг град... има си богати квартали, има си нещо по средата и разбира се, има и гета. Но както и да е... трябваше да се прибера по-бързо, за да видя как е Дебора.

Влязох във входа и се насочих към асансьорите. Живеехме на четвъртия етаж. Повечето време се качвах по стълбите, но този път се бях изморила много. Беше тежък ден.

- Прибрах сеее... - извиках весело.

- В кухнята съм! - отвърна Деб.

Събух си обувките и ги прибрах във шкафа за обувки. След това тръгнах към кухнята.

- Ехо! Как си?

- Добре... малко съм изнервена.

- Защо? Заради... Густаво?

- Отчасти... да, но и заминавенето е фактор.

- Я стига! Заминаването? Та ти това искаше.

- Казах ти отчасти... - нервно отговори тя.

- Добре! Да оставим това на страни. Густаво ми сподели нещо.

- Какво? - Деб се ухили до уши и стоеше в очакване.

- Какво направи за вечеря? - исках да се позабавлявам малко.

- Стига... моля те кажи, разкажи. Какво ти каза?

- Виж сега... нещата при Густаво са малко сложни. И сега ще попиташ защо. И ще ти кажа. Така... Густаво е едно прекрасно момче, знаеш.

( усмихнах се и продължих)

Той е мил, чаровен, привлекателен. Такива момчета имат успех с момичетата. С една негова дума и магията става. Но при теб нещата не се получават.

- Какво? - учудена бе Дебора.

- Слушай ме! - отвърнах аз на мига. - Когато разправията ви приключи и ти си тръгна, първият въпрос на Густаво беше: „Какво направих?"

- И?

- И аз му казах, че причината за твоите действия са чуствата ти към него.

- Какво си направила, Мануела? Какво? Защо му каза, че го харесвам? Сега се изложих. Как ще го погледна?

- И хубаво направих. Той се учуди и каза, че също има чувства към теб.

- Наистина ли? - светнаха очите на Деб.