Ready to Run

Пролог

"Ти и Луи ще се ожените и точка по въпроса."

Тези думи се въртяха в главата ми от пет часа. Защо все аз трябва да оправям грешния живот на баща си? Та той не беше шеф, можех да си живея, както аз пожелая, по мой начин!

Стоях в красива лъскава булчинска рокля и прекрасна изпипана прическа. Последния слой руж беше поставен преди минути и вече стоях с лице към човека, който мразя повече от всичко, но не можех да отрека беше красив, аз бях красива.

Не можех да повярвам, трябваше да живея с този човек цяла година. И защо? Не знаех. Май никой не знаеше.

- A Вие, Вероника Робъртс, приемате ли Луи Томлинсън за свой законен съпруг? Да се почитате и обичате докато смъртта ви раздели.

-Д-да, приемам - каза заеквайки.

Бях села глава, но вдигайки глава и поглеждайки към гостите, видях мазните усмивки на лицата на семейство Томлинсън, изписваха желание за мъст и злоба. Баща му лека потропваше с пръсти, а майка му оглеждаше наоколо като погледа и винаги се спираше на мен и ме гледаше право в очите. Не отстъпвах! Беше грозна!

Взех пръстена от така наречената ми шаферка и го сложих на пръста на Томлинсън.

-Обявявам ви за съпруг и съпруга, можете да целунете булката!

Луи се приближи до мен и вдигна воала ми, вгледа се в очите ми, в устните ми и понечи да ме целуне, но аз просто побягнах. Не можех. Просто не можех. Сълзите се стичаха по очите ми.

Минах покрай всички хора и се отправих към изхода. Вече беше тъмно, а улиците на Лондон определено не бяха безопастно място по това време, а с тази рокля бързо ще привлека внимание.

Чух отваряне на вратата зад мен и се скрих в храстите. Стисках палци и се е молех да не ме намерят.

От голямата сграда излязоха семейство Томлинсън, придружени от скъпите ми родители.

-Робърт, ти обеща, че си възпитал дъщеря си на обноски! Това възпитание ли е? Да избяга по време на най-важната част от сделката! Всичко отпада. Утре искам всичките ти имоти и пари, а ти и семейството ти ще гниете в ада. Обещавам ти! Нищо няма да ме спре, ще ви съсипя!

Какво? Пари. Имоти. Те са се обзаложили за мен?

Собствения ми баща ме бе продал за пари и имоти.

Хванах се за храста и надникнах през него, а чифт сини очи се взираха в мен. Някой ме дръпна за косата и аз изписках от рязкото изправяне и дърпане.

-Господин Томлинсън, това ли е момичето, което търсехте? Беше се скрило в храстите и надничаше.

-Вкарайте я в лимузината и я завържете!

Пищях, виках и ревах. Това не можеше да е истина. Не! Не! И отново не! Дръпнаха ме към огромната лимузина и ме завързаха. Затвориха вратата, а до мене седеше човека, който вече мразя от все сърце. Усмивката му не се слизаше от белите му зъби.

Не осъзнах кога сме стигнали, но знаех какво следва, след като Луи Томлинсън заключи вратата на хотелската ни стая. Нямаше да му се дам толкова лесно, не! Никога! Не бях от лесните момичета.

-Специална покана ли чакаш Вероника? Няма да те моля да се събличаш.

-Аз няма да спя с теб. Никога.

Надигнах глава горда от отказа си, а неговото лице се промени драстично. Целия почервеня.

-Напротив. Това се изисква и от мен, и от теб. Утре трябва да занесем окървавения чаршаф на семейството ми за доказателство, че съм бил първия, който те е докосвал.

- Е, ще трябва да разочароваме вашите, защото мили мой, не си ми първия! - опитах се да бъда груба.

Той започна да се приближава, а аз отстъпвах назад, докато не паднах на леглото. Легна върху мен и започна да гали бедрото ми като бавно надигаше роклята ми.

-Това ще бъде прекрасна вечер, Вероника. Ще викаш името ми, но не от удоволствие, а от болка.

Мразех го! Мразех го!

Бележки на авторките:

Надяваме се пролога да ви хареса.

Моля коментирайте и гласувайте, за да знаем дали да продължим.

Поздрави! :) x
LittleBird^^ и 1D2624