Ready to Run

Осемнадесета глава

Бях седнала на дивана и разгръщах някакво скучно списание, докато Луи палеше печката. Отгърнах четивото си на следващата страница и нещо привлече вниманието ми. С дебел шрифт беше написано: ''Как да бъдем майка мечта".

Инстинктивно докоснах корема си.

- Виж, Луи. В това списание пише десет начина как да бъдем майка мечта. - подадох му списанието, той го взе от ръцете ми и го хвърли във все още малкия огън.

- Не ти трябват списания, за да бъдеш майка мечта. Ти вече си майка мечта, Вероника. Ти се застъпи за тях, когато аз не желаех дори и да чувам за тях. Избяга от родителите си дори и от мен, само и само те да са добре. Ти си пре... - целунах го.

Сълзите капеха от очите ми като водопад. Бях щастлива.

- Спри, моля те. Ти не беше виновен, Луи. Баща ти, само той беше виновен. Той не те беше научил да обичаш, в този свят пълен с омраза, но вече никой няма да ни се пречка. Ще бъдем двам...четиримата. - усмихнах се при допира му. Чувствах се защитена в обятията му.

- Без повече сълзи, любов. Достатъчно отронихме един за друг. - докоснах бузата му и го целунах. Езиците ни се бореха за надмощие. Отделих се от него поради липса на въздух. Чух леко ръмжене, което идваше от корема ми и породи кикот от страна на Луи-Искаш ли да поръчаме китайско? - кимнах.

Луи стана и взе телефона си, след което набра някакъв номер. След по-малко от тридесет минути яденето беше пред вратата ни. Усмихнах се виждайки Луи да идва към мен с храна в ръце.

- Аз ще те нахраня. - настаних се удобно и започнах да се храня. Не след дълго усетих приятното чувство да си прегърнат от ръцете на любимия си. Реших и аз да повторя Луи. Взех малко от порцията и я поднесох към устните му. - Внимавай, скъпа. Пада по панталона ми и то там, където не трябва. - засмя се. - Все пак не искаш да раздразниш малкия Луи. - бузите ми пламнаха.

Надигнах се от мястото си и се запътих към спалнята. Бях уморена и ми се спеше изключително много.

- Къде отиваш?

- Аз ще си лягам, Луи. Много съм изморена. Ти ос...

- Хайде. Няма да ви оставя сами. Вече не. - усмихнах се. Влязохме в топлата и уютна стая, която миришеше на ванилия, незнайно откъде. Съблякох неудобните дрехи и взех от гардероба стара широка блуза. Облякох я и се мушнах под завивките лягайки на рамото наЛуи.