Ready to Run

Първа глава

Тази хотелска стая. Тъмно червените стени, големите прозорци, бутилката шампанско, всичките десертчета и цялата тази "романтична обстановка" с новия ми съпруг бяха просто влудяващи. Мразех всичко тук! Мразех и новия си живот.

"Любимия" ми мъж беше легнал върху вече голото ми тяло. Роклята отдавна си бе заминала, а бе толкова хубава. Беше поръчкова и специално направена за мен. Ръцете му шареха по тялото ми, пипаха бедрата ми, гърдите ми, а моите просто стояха отстрани и чакаха всичко да свърши.

- Докосни ме - прошепна той. Погледнах го очудено. Ама той да не мисли, че наистина ще го направя? Ставаше ми смешно.

- Естествено, че не. Няма да стане, Томлинсън. Аз не съм твоя! - възпротивих се. Луи поклати глава и хвана ръката ми. Постави я на издутината в боксерките си и почна да разтрива. Бях се отпуснала. Да правеше каквото знае. Просто се оставих в неговите ръце, нямаше нищо да направя, а той започваше да се ядосва. Не реагирах. Не исках, нямах желанието.

- Малката, изобщо не обичам игрички. Или се съгласяваш, или ще го направя против волята ти. НЕ-МЕ-ИНТЕРЕСУВА МНЕНИЕТО ТИ! - каза бавно и отчетливо той, просто поклатих глава. Нямаше да ми е за първи път, да правя секс против волята си. Да, така е.
Предишното ми гадже - Бил, беше същия. Доверих му се първия път, обичах го. Беше красив, висок, умен, беше всичко най-перфектно. Но беше секс манияк. След поредния отказ той реши да ме изнасили. Плаках с дни, не излизах. Не ядях. Но в никакъв случай не казвах на родителите си. Баща ми без проблем би го гръмнал още щом го види, а после да се разправя с мен. Сигурно и аз щях да свърша така. Знаех, че ме пази. Не искаше така лесно да се поддам на мъжете. Но аз го направих. Бях слаба.

- Хайде, сладка. Не се страхувай - каза мазно той.

- Не се, сладък. Не се страхувам. Не си ми първия, но се отвращавам от теб - наплюх го.

- Кучка! - избърса лицето си. - Първо - как така не си девствена? И второ - ти посмя да ме наплюеш, е това мила мой няма да ти се размине.

Злоба. Това си беше чиста злоба.
Мълчах.

- ОТГОВОРИ МИ! КАК ТАКА? - викаше. - Баща ми ще ме убие! Какво да му занеса утре??? - гледаше ме право в очите. Беше бесен. Много бесен. При това на мен.
Определено ме избиваше на смях.

Това и направих. Засмях се. Като луда, а той, той ме гледаше учудено.

- Какво? Какво толкова смешно има? - озъби се.

- Самия факт, че не знаеш как момиче губи девствеността си е изключително забавен. А и на всичкото отгоре няма да има нужда аз да те убивам, когато ми писне от теб, ти вече ще си мъртъв - боже, бях толкова забавна, че направо се гордеех със себе си.

Седях на леглото, гола и се заливах от смях, докато гледах как скъпия ми съпруг се ядосваше. Това изнервено лице - караше ме да се смея още повече.

- Писна ми от теб и още сега ще видиш кой е Луи Томлинсън! Ще разбереш, че ТИ - посочи ме с пръст - не можеш да се заяждаш с МЕН - посочи себе си.
Отново легна върху мен. Ръцете му бродеха по тялото ми, моите отново стояха и чакаха всичко да свърши. Той свали боксерките си и вече беше готов.
Облиза два от пръстите си и ги грубо ги бутна в мен, заболя ме. Не бях възбудена и болеше. Как изобщо можеш да се възбудиш от човек искащ да ти причини болка?
Извади пръстите си от мен и се намести пред входа ми. След секунди усетих как ме изпълни.

(На следващата сутрин)

Събудих се, до мен все още лежеше онзи нещастник. Така исках да го удуша. Да умре в мъки. Да ме моли да го пусна. Но това просто нямаше как да стане. Ако го направех баща ми щеше да ме убие. Затова просто станах и влязох в банята, потискайки чувството за убийство.

Изкъпах се спокойно и излязох от банята, съпругът ми вече беше буден и гледаше в телефона си. Погледна ме и се запъти към мястото, от което току-що излязох аз. Видях, че багажите ни бяха вече събрани. Явно си тръгвахме.

Половин час по-късно напуснахме хотела, запътвайки се към къщата на семейство Томлинсън, т.е. нашата. Новият ми дом. За щастие Луи имаше собствена къща, но това не пречеше на родителите му да ни кажат, че ще дойдат да ни проверят и да може малкото им момченце да им разкаже за най-ужасната вечер в живота ми.

Никога нямаше да я забравя.
Виках, но никой не ме чуваше. Цялата бях в синини. Цялата бях в смучки. Чувствах се мръсна.

Слязох от колата и се запътих към входната врата, където изчаках Луи, който взимаше куфарите ми. Щом влязохме първото нещо, което видях бяха многото чифтове обувки, продължих нататък и видях всички, родителите ми, както и тези на Луи. Очакваха ни.

- Е, как мина първата брачна нощ, деца? - попита бащата на Луи.

- Ооо, момиченцето ми вече не е девствено - възкликна майка ми.
Това щеше да бъде дълъг ден.

---------------------------------------------
Надявам се новата глава да ви хареса. Моля оставете коментар :)
LittleBird^^