Три метра под земята

В мен има нещо

Петчленното семейсто без лица беше страшно зловещо. То се състоеше от майка, баща, три деца, които бяха две момиченца близначки и тяхното братче бебе.
Те нямаха очи, но пак имах чувството ,че ме гледат.Аз тръгнах назад и мислех, че ще тръгнат след мен, но те просто си стояха там и не мърдаха.
Исках да извикам и да побегна надолу към първия етаж, но нещо вътре в мен ми каза :
"Недей! Ще стане лошо..."
Поех си въздух и проговорих :
- Кои сте вие? - без отговор.
- Какво искате от мен, по дяволите?!
Отново никой не ми отговори. Бяха се вторачили в мен. Изведнъж една от близначките пристъпи една крачка напред и заговори :
- Бягай.
- Какво? - попитах, но беше късно.
Всички започнаха да се приближават бързо, а аз се обърнах и побягнах по стълбите. Очите ми се насълзиха. Какво ставаше в тази проклета къща??!
Обърнах се и видях, че тичат след мен. Обърнах се напред, но всичко ми беше размазано от сълзите. Подхлъзнах се на едното стъпало и започнах да падам...
Удар в кръста... отдясно на крака... по главата... и край. Всичко стана черно.
След това имах чувството, че нещо в мен се е променило и това не ми харесваше.Имах странното чувство сякаш в мен живееше още един човек и той не искаше да се махне от там.
След като всичко стана черно и после се свестих, защото приятелят на доведената ми майка ми помогна да свестя. Аз изключително много се изплаших от всичко, което ми се случи през дългата вчерашна нощ. Не мога да престана да мисля за момиченцето, което ми каза ,,Бягай!". Реших да поговоря с доведената ми майка за всичко, което ми се случва.Изтичах притеснено надолу по стълбите към трапезарията и й казах:
-Мамо, може ли да поговорим?
-Разбира се!-отговори тя.
-Мамо, не ми се смей или подигравай, но наистина в тази къща има някаква странна енергия.-Казах аз.
-Мила, няма да ти се смея или подигравам, защото и аз усетих, че тук се случват странни неща.-Отвърна тя.
-Вчера видях петчленно семейство без лица да ме гледа, въпреки че те нямаха очи, но все пак се усещаше.Едно от децата се приближи към мен и ми каза ,,Бягай!", но беше твърде късно и аз паднах на едното стъпало и ми причерня. И след като се свестих имах чувсвото, че в мен живее още един човек и усещането не е приятно.А на теб какво ти се е случвало?
-Аз видях едно малко момченце да седи в ъгъла на спалнята. Попитах го какво има, а то не ми отговори. Попитах го отново и изведнъж се чу писък и момчето изчезна безследно. Отидох да видя кой изпищя, но нямаше нищо, а ти спеше. Малко се уплаших, но сигурно съм сънувала.-Каза мама.
-Мамо това не е сън! Всичко е реално! Не искам живея тук моля те, моля те! Ти искаш ли всяка нощ да ти се случват паранормални неща?!?-разкрещях й се аз.
-Алиса не ми крещи така! Тук ще живеем всичко е само един лош сън! Успокой се! Какво ти става!? Никога не си ми крещяла така!
-Мамо, моля те да се преместим тук е ужасно!
-Приключихме с разговора Алиса!
Отидох в стаята си и започнах да плача. Изведнъж телефона ми звънна и беше Стивън. В момента той беше единствния, който можеше да ми оправи настроението.
-Ало, слънце как е в Ню Йорк!-каза Стивън.
-Ами не добре, а при теб как е?-отвърнах аз с тъга в гласа си.
-Али какво има?! Защо плачеш, станало ли е нещо?! Кажи ми какво става?! Не ме тревожи!
-В къщата, ако искаш ми вярвай, се случват странни неща, които нямат обяснение.
-Напълно ти вярвам. Кажи ми всичко, което ти се случи!
-Първия ден когато дойдохме...-и му разказах всичко.
-О, боже!? Сериозно ли!? Това звучи невъзможно, но спокойно. Вярвам ти. Имам една добра новина, която съм сигурен,че ще ти оправи настроението!-каза той със скрита радост в гласа си.
-Кажи ми, кажи ми, кажи ми! Моля те! Искам поне едно нещо да ме направи щастлива! Кажи ми!!!
-Добре, добре спокойно! Имам 4 дни ваканция и си купих билет да те видя!
-Аааа! Ще те видя! Ох...ще заплача. Утре в колко идваш? Можеш да останеш в къщата! Не се притеснявай, че ще се случи нещо зловещо. С теб винаги се чувствам в безопастност...
- Утре ще пристигна в 2:30 в Ню Йорк и в 2:45 ще съм при теб.
-Чакам те!-казах му аз.
-И аз те чакам принцесо!-отвърна той.
Стъмва се вече.Страх ме е какво ще се случи тази вечер. Трябва да кажа на доведената му майка , че Стивън ще идва.Слизах надолу по стълбите и изведнъж почувствах се все едно ме затвориха в плен в собственото ми тяло и някой друг го оправляваше. Какво стана?!
Исках да си вдигна ръката, но тя не се мърдаше, а се люлееше от тичането ми по-стълбите.
Отидох долу и видях майка ми и исках да й кажа за Стивън, но дори устата не мога да си отворя. Демон ли имам в себе си?! Защо имам чувството, ще някой друг ми оправлява тялото.
Демона ми отвори устата и каза ,,Какво има за вечеря?" и аз крещях в затворена в моето тяло ,,Неее! Питай я за Стивън! Не се дръж като някоя гаднярка с майка ми!Махай се!
След като казах всичко това демона изчезна и питах майка ми за Стивън. Тя все пак ми направи забележка за държанието ми или на демона, но това в момента ми е най-малкия проблем.
Какво ще правя, ако демона превземе тялото ми отново?!

-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*

Това беше трета глава.
Надявам се да ви е харесала! :) :3 :*