Три метра под земята

Циркът

Жената започна да ми разказва:
-Аз съм Сю Адамс и съм ти...леля.
-Какво?! Сериозно ли?! Не ме лъжи!- закрещях аз.
-Не те лъжа и се успокой.-Каза спокойно леля ми и продължи- ти дори имаш още една леля, която е собственица на цирка, който се намира не много далеч оттук.
-Искам да ме заведеш.-Казах й аз.
-Добре, но първо трябва да се стъмни. Когато луната се покаже, тогава започва циркът.
След няколко часа луната се показа на небето и беше по-голяма и по-красива от предишните пъти, когато съм я виждала. Аз и Сю се запътихме към цирка. Качвахме се по стълби, катерихме се и най-накрая стигнахме. Циркът беше малък и свит под клоните на дърветата. Влязохме вътре и като по чудо имаше доста хора. Настанихме се и тогава на сцената се появи една много изящна, красива жена. Беше облечяна с дълга черно-бяла рокля и имаше коса черна като абанос. Тогава Сю ми шепна, че това е другата ми леля.
-Дами и господа, добре дошли на моя цирк!- започна да представя цирка леля ми.- Днес ще видите номера, които съм абсолютно сигурна, че никога не сте виждали и никога няма да видите!
Всички започнаха да ръкопляскат и леля ми се поклони и излезе. Тогава започна циркът. На сцената излязоха двама много странни и зловещи клоуни. Те поискаха на сцената да излезе доброволец за номера и те избраха...МЕН! Бавно се запътих към тях и те ме канеха с ръце и се усмихваха с огромни, зловещи усмивки. Единият клоун ме хвана за ръката и ме поведе към един басейн пълен с акули и пирани. Вторият клоун каза:
-Сега миличка, ти ще скочиш в басейна!
Тогава сърцето ми спря. Това щеше да бъде края на живота ми. Казах, че не искам, но те отговаряха, че нищо няма да ми се случи. Двамата клоуни ме хванаха за крайниците ми и ме сложиха във водата. Не помрънах и един мускул от тялото си. Водните дяволи сякаш не ме забелязваха. Стоях там около 2 минути и после ме извадиха. Не можех да повярвам какво видях когато ме извадиха. Аз бях напълно суха, а в басейна нямаше нищо. Как?!
Цялата зала ахна. Всички станаха на крака и заръкопляскаха. Клоуните казаха, че мога да си отида.
Следващият номер беше още по-странен. На сцената се появиха хората, които имат прякорът ,,Дефектните". Те бяха хора или с трети крак, трета ръка, втори нос, трето око, 30 пръста и тн. Бяха сякаш извадени от кашон- мръсни, прашни, отвратителни. Всеки разказваше своята история защо имат повече органи от необходимото. Някои защото са родени близо до радиация, други зареди поколението им, трети просто така са се родили. На сцената също имаше момиче, което ми изглеждаше съвсем обикновено, но тя се оказа с най-голям проблем. В тялото й имаше двама души. Раздвоение на личността. В едно тяло й живеят двама човека. Тя каза, че е получила втора душа когато майка й и баща й починали. Това момиче докара доста размисли у мен...
След странните хора на сцената се появи едно момченце, което беше едва на пет години, а знаеше всички езици на планетата. Той каза, че кагато се е родил просто ги е знаел. Можеше да пише и с двете ръце. За мен това дете е уникално. Странното беше, че не е известно. То взе една дъска и написа ,,Как се казваш?" на всички езици.
След детето чудо, дойде ред за последния номер. На сцената се появи една доста зловеща жена с още по-зловеща кукла. Тя беше кукловод. Тя сложи куклата на един стол и тя седна на земята 10 метра пред куклата. Те започнаха да се карат. Плашещото беше, че никой не мърдаше куклата, дори жената не си отваряше устата когато играчката говореше. Караха се в продължение на 20 минути и на края куклата падна и това беше все едно дойде часът на смърт й. Цялата зала пляскаше и крештеше ,,Браво! Браво!".
Аз пък останах безмълвна. Не можех да повярвам на колко необикновен цирк пях присъствала. След като всички си тръгнаха на сцената излезе леля ми и Сю отиде да я поздрави. Разбира се, аз я последвах.
-Браво! Такива номера никога не беше правила! Как успя? -възхите се Сю на леля.
-Ако ти кажа, мистерията няма да е интересна.-Скромно каза леля, усмихна се и продължи.- Кое е момичето с теб?
-Това нашата племенница!Детето на починалата ни сестра! Виж каква е пораснала!- отговори превъзбудено Сю.
-Ох, ти навярно не ме помниш? Аз съм Сара Адамс. Твоята леля. Ти как се казваш?- каза леля Сара толкова мило и възпитано, че чак бях изомена.
-Аз съм Алиса Джонс. И да, не те помня много добре. Дори аз не помня някога да съм те виждала.
-Миличка, разбира се, че си ме виждала. Но за съжаление се скарахме с майка ти и тя не искаше да ни вижда и така и не се сдобрихме.
-Какво е станало?-попитах заинтересовано.
-Ами, защото и аз и леля ти Сю се занимавахме с неща, които не допадаха особено на майка ти. Един ден стана нещо за, което аз и леля ти още съжаляваме и от тогава не си говорим.
-Какво се е случило?
-Алиса трябва да си тръгваме. Вече стана късно.-Прекъсна ме Сю.
-Не, стига сте отбягвали въпросите ми. Искам да разбера защо сте се скарали с майка ми! Сега!- разкрещях се аз.
-Добре, добре. Преди да се родиш ние с майка ти бяхме неразделни. Навсякъде ходехме заедно, всичко си казвахме, и се обичахме. Майка ти беше най-голяма от нас. Най-мъдра, най-умна. Когато беше на 20 тя роди първото си дете- Макс.
-Имам брат! Къде е? Искам да го видя!- закрещях от вълнение.
-Млъкни! Остави ме да си довърша историята и ще разбереш!- разкрещя ми се леля Сара.-Аз и Сю тогава бяхме на 17 години. Много бяхме запалени по теорията за превръщане на човек в...кукла. И един ден, когато майка ти отиде да се разходи , ние направихме заклинание над детето.
-Как?-попитах.
-Ръката ти трябва да бъде много спокойна. Галиш детето, галиш го и след това слагаш ръката си над лицето на детето и то се задушава. След това го поръсваш с дървени стърготини и му слагаш на челото восък от свещ. И после имаш кукла.
-И вие сте направили това над детето на собствена ви сестра?! Вие луди ли сте?!- развиках се.
Сара и Сю наведоха глави. Те наистина много съжаляваха за това, което бяха сторили.
-И после какво направихте?-попитах.
-Сетихме се, че трябва да върнем детето към обратния си вид, но знаехме как. Направихме всичко. Но Макс вече беше кукла. Решихме да скрием детето. Сложихме го горе на тавана в един кашон и го затрупахме с други боклуци. Когато майка ти се върна й казахме, че сме били заспали и някой е отвлякъл детето. Сестра ни щеше да получи удър. Всеки ден тя търсеше детето, а през това време ние се мъчихме да премахнем заклинанието. Разбрахме, че куклата има сили, които със всеки изминал ден се осилваха и ни беше трудно да я държим. Куклата вдигаше неща, чупеше всичко, очите й те следяха и причиняваше земетресения.
Един ден майка ти реши да разчисти тавана. Ние й казахме да не ходи, защото никой не ходи там, но беше настоятелна. Тя отиде на тавана. Изхвърли всичко и накрая стигна до кашона с куклата. Аз й казах ,,Спри!", но беше късно. Тя вече беше отворила кашона и видя куклата. Майка ти позна, че това е Макс. Не можеше да повярва. Тогава тя се обърна и попита, дали ние сме направили това. Ние си признахме и казахме, че съжаляваме, но тя не искаше да ни слуша. Казваше, че никога няма да ни проговори и, че никога повече няма да я видим. Събра си багажа, взе куклата и излезе. Оттогава никога не я бяхме виждали и чували. Когато чухме за катастрофата, разбрахме къде е живеела и какво е правила. Разбрахме, че живее в Тексъс и, че родила теб. След погребението отидохме в къщата й. Търсехме куклата. В мазето ви имаше врата. Влязохме вътре и там имаше една огромна детска стая с играчки, легло, биберони, чаши, чинии и куклата се люлееше на един стол. Изглеждаше сякаш е посветила живота си на тази кукла. Ние я взехме к. И ето я сега.- леля ми посочи куклата от циркът, който бяхме гледали. Тази, която говореше сама. Тръгнах към нея. Изглеждаше по-зловещо от близо.
,,Това е брат ми!" казах си аз. Взех я в ръце. Куклата не спираше да ме гледа с огромните си очи. Оставих я и тя каза:
-Довиждане.
При тези думи се стъписах. Исках възможно най-бързо да се махна оттук. Изтичах към изхода и тръгнах сама в гората.

-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*

Това беше осма глава от историята ми. Надявам се да ви е харасала и да коментирате, за да знам какво мислите. Извинявам се, че качвам толкова рядко глави.Ще се опитам да качвам по често:)

-Марта:3