Джеф Убиеца (оригиналната история преведена на български)

Част 3

Наследващия ден Джеф и Лиу закусваха и бяха готови за училище. Когато Джеф седеше и ядаше закуската си, той пак почувства онова странно чувство. Този път беше по-силно, но го игнорира. Когато свършиха със закуската отидоха да чакат автобуса. Те просто стояха и чакаха когато някакво хлапе скочи със скейтборда си на сънтиметри от тях. Те извикаха:

- Хей! Какво по дяволите?!

Хлапето се изсмя и се обърна към тях. Той хвана скейтборда си в ръце. Детето изглеждаше като единайсет годишно - една година по-млад от Джеф. То беше облечено със широка риза и сини джинси.

- Виж ти! Изглежда си имаме ново месо тук.

Изведнъж две други хлапета се появиха. Едното бе много слабо, а другото - огромно.

- Е, след като сте нови аз искам са ни представя. Там е Киид.

Джеф и Лиу погледнаха към мършавото хлапе. Той имаше унесено лице каквото се очакваше един помошник да има.

- А това е Трой.

Те погледнаха към пълното хлапе. Това дете изглеждаше всякаш никога през живота си не бе правил упражнения.

- И аз - каза първото дете - съм Ранди. Сега за всички нови деца в квартала има малка цена за автобусен билет.

Лиу стоеше готов да нанесе удар, когато едно от децата избвади нож срещу него.

- Аз се надявах, че ти ще си малко по-съвестен, но изглежда ще го направим по трудния начин.

Хлапето отиде до Лиу и взе портфейла от джоба му. Джеф получи онова странно чувство отново: усещаше, че изгаря. Той се изправи, но Лиу му каза да седне. Джеф го игнорира и отиде при хлапето.

- Слушай, ти малък боклук върни портфейла на брат ми или...

Ранди върна обратно портфейла в джоба на Лиу и извади ножа си.

- О, или какво ще направиш?!

Той не довърши изречението си и Джеф го удари в носа. Ранди посегна към лицето му, но Джеф взе ножа от ръката му. Трой и Киит се втурнаха срещу него но той беше прекалено бърз. Той притисна Ранди към земята. Киид замахна към него, но той се наведе и заби ножа в рамото му. Киид падна на земята пищейки. Трой също го атакува, но Джеф дори нямаше нужда от ножа: той го удари в стомаха и Трой падна на земята. Лиу не можеше да направи нищо. Само гледаше Джеф изумено.

- Джеф, какво направи?! - това беше всичко което каза. Те видяха автобуса да идва. Знаеха, че ще бъдат обвинени за всичко и избягаха колкото бързо можеха. Когато погледнаха назад видяха шофьора на автобуса да се втурва към Ранди и останалите.

Когато Лиу и Джеф отидоха на училище те не посмяха да кажат какво се е случило. Всичко което направиха бе да седят и слушат. Лиу си мислеше, че просто брат му е набил няколко деца, но Джеф знаеше, че има още. Беше нещо странно. Когато той получи онова странно чувство, той се почивства силен. Искаше да нарани някого. Не харесваше как звучи това, но никой не можеше да му помогне. Усещаше, че това чувство го напускаше и затова стоеше далеч от другите цял ден. Дори когато се връщаше вкъщи всичко случило се близо до автобусната спирка го караше никога повече да не иска да патува с автобус. Вече се чустваше щастлив.

Когато се прибра вкъщи родителите му го попитаха как е минал първият ден в училище и той каза с някак зловещ глас:

- Беше прекрасен ден.