В гора тъмна и зловеща,
потъна тя в сън
вековен.
Отровена от ябълка, злочеста
на смъртта попадна в
плен.
Мрак обви сърцето и.
Студ скова душата.
Напълно заличено бе
лицето и.
Скръб покри Земята.
Огледалце, огледалце на стената...
Снежанка вече мъртва е,
отиде си горката.
Кралицата сякаш нямаше
сърце,
уби момичето със собствените
си ръце.
Поръча първо на ловеца
да и донесе.
Но това, което той не свърши-
тя отиде и сама си взе.
Сега някъде там, дълбоко
във гората,
очите черни като абанос
гаснат като зората.
С целувка магията ще
бъде развалена,
ала в плен на злото сякаш
звезда от небето бе свалена.
Свободна е.
Отровата вече я няма.
Радостта в сърцата е
голяма.
Жива е сега, тук със
пълни сили.
Принцът взел я за
жена.
След това три дни яли,
пили и се веселили.
