Ангел нов полита в Рая.
Ангел нов, ала веста за
някои че е лоша, зная.
Твърде рано го изгуби.
Живота сякаш нарочно
го погуби.
Битката му свърши.
Загуби той и не можа,
да остави да живее
своята душа.
Сълзи, че отиде си млад.
Сълзи, че сега без него
на Земята ще е Ад.
Глас отеква в тишината.
Губи се и почти изчезва
в далечината.
Боже, защо направи това?
Прибра го при себе си.
Лиши го от собствена съдба.
Ангел е сега във Рая.
Дела добри да върши,
летейки до безкрая.
Пътят му тук приключи.
Време е вратата за назад
бавно да заключи.
Ние в плен на болката,
ще се научим да обичаме.
Защото колкото и да се
правим,
не можем да отричаме.
Като белег от рана дълбока,
беляза ни съдбата жестока.
