В тъмна нощ и мрачна доба,
разперва наметалото си роба.
Цялато покрито с кръпки...
По тялото му- зловещи тръпки.
Студен е вятърът, топла е душата.
Чисто е сърцето, твърда е земята.
Готов за битка, борещ се за собствения си живот.
Величав, напред се спуска, викайки: Народ!
Кървави са веч скалите.
Паднаха във боя много от орлите.
Балкана стене с глас гръмовен.
И дъжд наоколо вали отровен.
България безстрашна и велика, варди от турците Европа бледолика.
С пушка в ръка горди, все юнаци
в боя се хвърлят на рояци.
Реват жестоко топовете железни,
кървите юнашки капят по скалата.
Земята плаче, раните и са болезни,
безсмъртие гонят в тъмнината.
Паднаха те в полята горди
и прииждат турците на орди.
Изстрелите отекват в далечината...
Пречупи се на смелите стрелата.
Носейки на загубата кръста,
отправиха се към вечността.
Облечени във дрипа мръсна,
загина, българио, младостта.
Сражавайки се смело в пороя,
ето млади паднаха във боя,
Велики, храбри, но уви,
не дочакаха свободата своя.
