На пареща омраза
в плен- робиня.
Вечно не разбрана,
на силата е тя слугиня.
От дявола по-жестока,
непобедима в своята игра.
Дори от Рая по-висока,
със своята мощ и
небето разлюля.
В очите, червени като кръв
няма капчица любов.
Всичко около себе си
разкъсва само с поглед
ястребов.
На принцесата бащата
бе обичал не веднъж
жената...
Ала спрял, не били
и добри делата.
Тя, отговорна за
всичките му мъки.
В океан от болката
зарад него сега се къпе.
Предател.
Преди за Злодеида
той бе приятел.
Красивите крила на
ангела отряза.
Хвърли ги на вълците
и че я мрази се оказа.
Загърби любовта си
и без нищо превърна
я в омраза.
Дракон със сила велика.
Предишната нимфа с новата
няма прилика.
Огнен дъх разтапя сърцата.
В мрак обгръща ги,
обрича ги в тъмата.
Богоравна.
Заради мощта и дори
Злата кралица се бои
отдавна.
Черните рога, сякаш
остриета пронизват
враговете.
Прокле дъщерята на
царя, красива като цвете.
И въпреки това, колко
раненият ангел пада.
Никой не вижда в
нея добро и
тя отново страда.
След векове обаче,
имаше такива като мен,
които вярваха във нея
и нейният дъх вечно зелен.
