В момента сме на летището и се сбогуваме с майка ми. Дните бяха минали неусетно. Божее казваме си едно просто "чао" от 10 минути. След като успяхме да се отскубнем от мечешката прегръдка на майка ми тръгнахме къс самолета. Настанихме се и както винаги Изи започна да чете книга, а ние с Деси да си говорим.
- Е Деси как мислиш, че ще мине морето ни.?-попитах аз
-Ами не знам, честно казано се надявам да си хванем по някое гадже!- и двете се засмяхме
-Ок ти си хвани, аз не смятам да се гаджосвам в близко бъдеще!-заявих твърдо
-Значи да разбирам, че ще си останеш стара монахиня завинаги?!
-Завинаги е доста дълго време, затова като стана на 21 ще ти се обадя и ще ти кажа какво съм решила,окей-сидиси(проинципно се произнася заедно , ама се чудех как да го напиша)
-Умничката ми тя, а какво ще правим с тая тука?- каза Деси сочейки четящата Бела
-Ми не знам трябва да й намерим някой с многол търпение...
-И много високо ай-кю...-довърших аз, след което и двете се засмяхме, а Изи ни изгледа лошоСлед още 3 часа път най-накрая стигнахме до дългоочаквания Маями. Взехме си багажа излезнахме от летището и си хвамнахме такси което да ни закара до хотела.
Пътувахме вече 20 минути докато шофьора не спря пред един хотел, който беше точно до плажа. Платихме нужната сума на таксиджията, който ни закара и си взехме куфарите.
Влезнахме в хотела и аз попитах за нужната ни резервация докато ония шматки се опитваха да пренесат 3 огромни куфари до асансьора.
Взех ключа и трънах към тях да им помогна, защото като ги гледам ми става тъжно(в забавния смисъл разбира се). Нашия апартамент беше на 7-мия етаж. Когато влязохме и трите зяпнахме с отворена уста. Това беше най-прекрасният апартамент, който някога сме виждали. Гледката от хола беше към морето и беше невероятно. Направо се влюбих. Разпределихме си три стаи. Моята беше най-вдясно и имаше гледка наполовина към морето на половина към терасите на отсрешния хотел.Ние започнахме да си оправяме багажа и докато се осетим то беше станало време за вечеря. Слезнахме в ресторанта на хотела и си поръчахме. Беше залез слънце и бе уникално. След като вечеряхме се качихме отново в апартамента и заспахме сладък сън.
Е хора това е новата ми част!! Ще се радвам, ако изразите мнение! И също така съжалявам, ако има много правописни грешки!
YOU ARE READING
YOLO+Niall
FanfictionЕе веднъж се живее все пак, нали? Скайлър го знае! Но на една почивка, с едни момчета и най-голямата курва на земята, която се опитва да съсипе живота на нея и приятелките й.... Или пък един бой ще оправи нещата на бързо, съсипвайки новите-стари пр...