YOLO+Niall

6. New friend

      

               Слънчевите лъчи нахлуха в стаята светейки право в лицето ми. Събудих се. Погледнах часа и беше едва 10:30. После се усетих, че в 11:30 се бяхме разбрали с Луи да се чакаме пред хотела. Така като гледам и ония шматки още спят. И затова реших да ги събудя. Станах и се оправих. Тръгнах към техните стаи, когато се сетих, че си забравих телефона в стаята. Добре, започвам да се изнервям. Никъде не го намирам. Опитах се да си спомня къде за последно съм го ползвала.

      Значиииии.... говорих с Луи, после ми стана задушно и отворих вратата откъм терасата, после явно съм излезнала отвън.

     Излезнах на терасата и видях телефона си на масата. На отсрещната тераса от съседния хотел имаше едно момче, което се беше облегнало на парапета и пушеше. Беше без тениска, а черната му коса беше секси разрошена и повдигната нагоре. Имаше много татуировки, което му придаваше вид на лошо момче. Той явно забеляза, че го зяпам и се засмя, след това остави цигарата в пепелника загасяйки я.

— Да разбирам ли, че гледката ти харесва?- подсмихна се той
— Оо, да- после се усетих какво казах и побързах да оправя положението - тоест имах предвид, че бива.
— Хах. Да, добре, щом казваш. Ставали тази вечер да се смееш по тихо някои хора спят в интервала от 01:00-04:00?- о боже какво съм правила снощи. Помня, че много се смях, но чак пък толкова?
—Амииии да всъщност...-щях да му кажа, че съм говорила с Луи, но се сетих, че той едва ли го познава- ...нищо просто говорих по телефона- усмихнах те невинно
—Да разбрах. Също така как за бога си успяла да паднеш във фонтан и то на публично място?!-засмя се той, а аз цялата почервенях. Но чакай той от къде знае за това...явно е чул разговора.
—Аммм всъщност нямам обяснение за това, но поне си остана хубав спомен и много як блег, който все още не е зарасрал.- свих рамене аз
—И може ли да го видя?-Повдигнах си крака и му показах белега започващ от коляното свършващ почти до стъпалото.- Така като гледам много яко си паднала.
—Да ве после ми се наложи да ходя до болницата, а лекарят, който ми промиваше раната се оказа, че познава майка ми, което не беше много добре за мен, защото се надявах тя да не разбира скоро, нооо...
—Явно си била късметлийка- каза той с ирония и двамата се засмяхме
—Представи си как съм се прибирала до вкъщи в този вид. Крака ми беше целия червен от кръвта и жълт от йода, а бях с къси панталонки и нямаше как да го прикрия- засмях се при спомена
—Да ве нали ти казвам било ти е ден.- засмях се и накрая погледнах часовника на телефона, за да остановя че е 11:15. Боже закъснявах!
—О, съжалявам, но трябва да тръгвам, може някой път пак да се засечем- обещах, чух как той казва едно тихо "до скоро" и влезнах вътре.

    Тръгнах да събуждам Деси и Бела, но те вече бяха станали и си оправяха чантите за плажа. Успокоих се и отидох в моята стая, за да оправя моята. Когато бях готова отидох в хола и там заварих Изи и Деси да гледат телевизия.

Ееее хора още една част от моя милост. Надявам се да ви е харесала. Ще качвам сигурно почти всеки ден  докато пак не ме замързи :р. Е това е, ако обичате изразете мнерието си, моля. За мен е много важно и отново се надявам да ви е харесала тази част :)