YOLO+Niall

5.The Walk

С Луи тръгнахме към близкия парк. Времето беше прекрасно. Първоначално беше неловка тишина, но накрая той реши да я прекрати.

- От къде познавате Кларис?
- Бяхме в едно училище, дано сега като се преместим в друго с Деси да се отървем завинаги от нея и черните й магии-помолих се аз
- Хах- засмя се Луи
- Ами вие? От къде познавате тази гад?
- О, ами дълга история!- опитваше се да се измъкне, но аз настоях
- Амиии имам време!
- Амии..... горе долу преди година се запознах с нея в един бар. Стори ми се доста наивна и реших да се възползвам... но тя се оказа корава и искаше сериозна връзка. Аз нямаше как да й я осигуря, затова тя се насочи към другите момчета. Спа няколко пъти с Хари, но явно не е било това, което е търсила, защото се отправи право към Найл. Той наистина я харесваше и то много...явно за нея не е било истинско щом го скъса на годишнината им. Той го преживя много трудно, както и ние -трябваше да го търпим всеки ден. Един ден той я мрази, друг път е била любовта на живота му. То пък един живот значи...но мисълта ми е, че тя е използвачка, манипулаторка и лъжкиня отвсякъде....и това е дългата история!- с това той приключи

- Хммм значи има шанс Найл отново да се оплете в мрежите й?- попитах преглъщайки буцата заседнала в гърлото ми
- Не знам, вече не съм сигурен. Всичко може да се очаква от него! А ти защо питаш?
- Просто от любопитство.- измъкнах се аз
- Хмм добре. Е не мислиш ли, че Бела и Лиам си подхождат?- смени темата той
- О да, и двамата са много....ученолюбиви, забавни и човек не може без тях.
- Да, така си е! Ами Хари и Деси мислиш ли, че имат бъдеще?
- Да има късмета Стайлс да й разбие сърцето и ще види той!- заканих се аз. И двамата се засмяхме.

Видяхме една сладоледаджийница и решихме да си вземем.
През остатъка от следобеда се разхождахме, смяхме се, той ми разказваше за глупостите, които са правили с момчетата, аз му разказвах за нашите простотии и двамата не можахме да спрем да се смеем. Вече беше станало 23:30 и решихме да се прибираме, а и бяхме много уморени. Той реши да ме изпрати пък му и било на път. Оказа се, че те са отседнали в хотела до нашия. Разменихме си номерата и се уговорихме утре да се чакаме да отидем заедно цялата компания на плаж.

Когато се прибрах Деси и Бела не спряха да ме разпитват. Аз разказах за разходката. Бела ни разказа за прекарването й с Лиам. Деси само слушаше и се радваше за нас.
Денят мина прекрасно. Тъкмо си мислех да си лягам когато телефона ми звънна. Беше мама. Имаше право да ми звъни, не се бяхме чували от както заминахме. Поговорихме си и накрая й затворих.

Беше към 01:00ам и телефона ми звънна. Беше непознат номер. Реших да вдигна. Оказа се Луи. Той е много забавен тип. Говорихме чак до 04:00ам, когато вече и двамата не можехме да издържим повече. Затворих очи и веднага заспах.

Хей, хей, здравейте хора{ако има такива} реших, че ще съм доста редовна, за да конпенсирам изпуснатото. Принципно аз ги пиша на момента, но винаги имам някаква идея, просо много ме мързеше и така...сега ще се постарая доста. Е до скоро!